ВяраРастежСтатии

Способността да избираме дадено действие пред друго, с цел да се придвижим в дадена посока, е признак за духовна зрялост и се нарича духовна дисциплина.

Нека споделя с теб два важни стиха, свързани с духовна дисциплина.

“И дойде в Назарет, където беше отгледан, и по обичая Си влезе в синагогата в събота и се изправи да чете.”

– Лука 4:16 РИ ББД.

“И по обичая си Павел влезе при тях и три съботи разискваше с тях от Писанията”

– Деяния 17:2 VBG.

Исус и Павел действаха според конкретен обичай, който беше изграден в тях, или с други думи – според даден навик. И в двата описани случая, Лука – авторът на двете книги, не виждаше нищо лошо в това. Бяха извършвани конкретни действия, свързани с вярата и поклонението, базирани на даден навик! Този навик очевидно беше формиран в ранните им години на развитие и сега бе станал неизменна част от поведението им. И в двата случая авторът Лука подчертаваше това. Как това се свързва с нас?

Способността да избираме дадено действие пред друго, с цел да се придвижим в дадена посока, е признак за духовна зрялост и се нарича духовна дисциплина.

Уви, днес духовната дисциплина е силно неразбрана и за много вярващи влиза в графата досадни ”религиозни дейности”. Това е така, поради влиянието на западната светска култура, която рисува картини на живот без болка и жертви, пълен с хубави моменти на неизбежно щастие. Това е езическо виждане. В резултат на тази идея, всяка форма на усилия и духовна дисциплина се заклеймява като “легализъм”, “религия” и “плътски дейстия”. Ето защо християнството е слабо, хилаво, плитко и безхарактерно в много случаи. Липсват субстанция, дълбочина и реално ученичество към Христос.

Според изследване на Джордж Барна, над 85% от вярващите твърдят, че се намират в духовна стагнация. През 90-те години на миналия век, след съживлението в България, почти всеки вярващ искаше да служи на Бога на пълно работно време. Имаше копнеж и желание да служим на Бога. Не казвам, че всичко това беше правилно, но копнежът да служим на Бога бе заразителен. Днес в най-добрия случай това е добро пожелание.

Помня миналата година една загрижена майка от предишната църква, която пастирувах, дойде при мен, силно разтревожена, че синът й можело да стане проповедник. Тя беше християнка за над 20 години! Бях изумен, че тя намираше това за недобра възможност и ме молеше да вразумя сина й. Как така се случи всичко това? И то в църквата? И то да молят мен, пасторът? Как искаме светът да ни уважава, когато най-вероятно ние не уважаваме онова, което имаме?

Причината е липсата на създадена духовна дисциплина у вярващите. Целта на духовната дисциплина е да ни освободи от потискащото робство на личния интерес и страха; да създаде характер и да ни доведе до място на духовна свобода от вътрешни борби и себични амбиции. А това е невероятно!

Има няколо основни духовни дисциплини, които Ричард Фостър отбелязва, в своята книга “Celebrating Discipline”:

Вътрешни духовни дисциплини:

  • пребъдване и размишляване в Божието Слово
  • молитва
  • пост
  • обучение и развитие

Външни духовни дисциплини:

  • простота на ежедневието ни
  • усамотение и отделяне от заобикалящия шум
  • покорство към по-висша власт
  • служене към другите

Общи:

  • изповед
  • поклонение
  • водителство от Духа
  • празнуването на Господ Исус

Всички тези са духовни дисциплини, които ако изградим у себе си, ще бъдем свобдни от влиянията на света и ще живеем невероятно благословен живот.

И обратно, ако изберем да живеем плитък живот, без никакви усилия, под надслова за да е от Бога “трябва да е естествено и без усилия”, ние сме обречени да станем жертви на плътта си и ще жънем плодовете на това.

А те са:

  • неудовлетвореност
  • обърканост
  • завист и състезание
  • измъчващи себични амбиции
  • липса на мир
  • липса на радост

Днес в тялото Христово има много прегоряли християни, които живеят основно от душата си и не знаят как да си починат в Бога. Ние нямаме време да притихнем пред Бога, не почиваме ефективно, огорчаваме се лесно на другите, разочароваме се бързо, не търсим съвет, всеки има идея за своя живот и не искаме да носим кръста си. Всичко това ни прави лесна мишена за дявола. В подобно състояние е лесно да гледаш на служението си към Бога като на нещо досадно, на църквата като ограничаваща и задръстена, а на вярващите като “сбъркани”. Причината за всичко това е духовна и емоционална незрялост. Липса на формирана духовна дисциплина или практикуване на духовните дисциплини. Но… това е част от нашия път и призив – да бъдем близо до Бога. Този, който е умрял към себе си, е наистина свободен!

1 коментар

  1. Благодаря на Бог за Неговия Дар на спасение.
    Благодаря на теб че си пример на верен Негов настойник.

Вашият коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Post comment