ВяраРастежСтатии

Способността да избираме дадено действие пред друго, с цел да се придвижим в дадена посока, е признак за духовна зрялост и се нарича духовна дисциплина.

Нека споделя с теб два важни стиха, свързани с духовна дисциплина.

“И дойде в Назарет, където беше отгледан, и по обичая Си влезе в синагогата в събота и се изправи да чете.”

– Лука 4:16 РИ ББД.

“И по обичая си Павел влезе при тях и три съботи разискваше с тях от Писанията”

– Деяния 17:2 VBG.

Исус и Павел действаха според конкретен обичай, който беше изграден в тях, или с други думи – според даден навик. И в двата описани случая, Лука – авторът на двете книги, не виждаше нищо лошо в това. Бяха извършвани конкретни действия, свързани с вярата и поклонението, базирани на даден навик! Този навик очевидно беше формиран в ранните им години на развитие и сега бе станал неизменна част от поведението им. И в двата случая авторът Лука подчертаваше това. Как това се свързва с нас?

Способността да избираме дадено действие пред друго, с цел да се придвижим в дадена посока, е признак за духовна зрялост и се нарича духовна дисциплина.

Уви, днес духовната дисциплина е силно неразбрана и за много вярващи влиза в графата досадни ”религиозни дейности”. Това е така, поради влиянието на западната светска култура, която рисува картини на живот без болка и жертви, пълен с хубави моменти на неизбежно щастие. Това е езическо виждане. В резултат на тази идея, всяка форма на усилия и духовна дисциплина се заклеймява като “легализъм”, “религия” и “плътски дейстия”. Ето защо християнството е слабо, хилаво, плитко и безхарактерно в много случаи. Липсват субстанция, дълбочина и реално ученичество към Христос.

Според изследване на Джордж Барна, над 85% от вярващите твърдят, че се намират в духовна стагнация. През 90-те години на миналия век, след съживлението в България, почти всеки вярващ искаше да служи на Бога на пълно работно време. Имаше копнеж и желание да служим на Бога. Не казвам, че всичко това беше правилно, но копнежът да служим на Бога бе заразителен. Днес в най-добрия случай това е добро пожелание.

Помня миналата година една загрижена майка от предишната църква, която пастирувах, дойде при мен, силно разтревожена, че синът й можело да стане проповедник. Тя беше християнка за над 20 години! Бях изумен, че тя намираше това за недобра възможност и ме молеше да вразумя сина й. Как така се случи всичко това? И то в църквата? И то да молят мен, пасторът? Как искаме светът да ни уважава, когато най-вероятно ние не уважаваме онова, което имаме?

Причината е липсата на създадена духовна дисциплина у вярващите. Целта на духовната дисциплина е да ни освободи от потискащото робство на личния интерес и страха; да създаде характер и да ни доведе до място на духовна свобода от вътрешни борби и себични амбиции. А това е невероятно!

Има няколо основни духовни дисциплини, които Ричард Фостър отбелязва, в своята книга “Celebrating Discipline”:

Вътрешни духовни дисциплини:

  • пребъдване и размишляване в Божието Слово
  • молитва
  • пост
  • обучение и развитие

Външни духовни дисциплини:

  • простота на ежедневието ни
  • усамотение и отделяне от заобикалящия шум
  • покорство към по-висша власт
  • служене към другите

Общи:

  • изповед
  • поклонение
  • водителство от Духа
  • празнуването на Господ Исус

Всички тези са духовни дисциплини, които ако изградим у себе си, ще бъдем свобдни от влиянията на света и ще живеем невероятно благословен живот.

И обратно, ако изберем да живеем плитък живот, без никакви усилия, под надслова за да е от Бога “трябва да е естествено и без усилия”, ние сме обречени да станем жертви на плътта си и ще жънем плодовете на това.

А те са:

  • неудовлетвореност
  • обърканост
  • завист и състезание
  • измъчващи себични амбиции
  • липса на мир
  • липса на радост

Днес в тялото Христово има много прегоряли християни, които живеят основно от душата си и не знаят как да си починат в Бога. Ние нямаме време да притихнем пред Бога, не почиваме ефективно, огорчаваме се лесно на другите, разочароваме се бързо, не търсим съвет, всеки има идея за своя живот и не искаме да носим кръста си. Всичко това ни прави лесна мишена за дявола. В подобно състояние е лесно да гледаш на служението си към Бога като на нещо досадно, на църквата като ограничаваща и задръстена, а на вярващите като “сбъркани”. Причината за всичко това е духовна и емоционална незрялост. Липса на формирана духовна дисциплина или практикуване на духовните дисциплини. Но… това е част от нашия път и призив – да бъдем близо до Бога. Този, който е умрял към себе си, е наистина свободен!

1 Comment

  1. Благодаря на Бог за Неговия Дар на спасение.
    Благодаря на теб че си пример на верен Негов настойник.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Post comment