ВзаимоотношенияСтатии

Свръх идеалите, които си създаваме в нашето въображение, често ни пречат да се насладим в общуването си с другите хора.

Като социални същества ние ежедневно общуваме и се намираме в контакт с различни хора около нас – в семейството, съседите, на училище или работа, в църквата.

Повлиян от желанието си за щастлив и безоблачен живот, от филмите, които гледа или от минали преживявания, човек е склонен да създава идеализирани образи, които да търси във взаимоотношенията си с другите.

Тeзи нереалистични очаквания остават непосрещнати и съответно се превръщат в причини за конфликти, разделения, разваляне на приятелства и разочарования.

Срещайки Христос и започвайки живота си с Него като част от локална църква, някои християни прехвърлят своите нереалистични очаквания към църковната общност. Ако те не пораснат и не се освободят от идеализираният си образ за църквата, остават като малки деца в своето духовно и емоционално развитие и вредят както на себе си, така и на общността.

“Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.”

–  1Коринтяни 13 : 11

Ето какво казва големият богослов Дитрих Бонхьофер* за капана на идеализираният образ:

“Общност, която не може да понесе и да се справи с разочарованието, а вместо това се придържа към своя идеализиран образ, когато би трябвало да се раздели с него, изгубва също обещанието за трайна християнска общност. Рано или късно тя е обречена да се разпадне. 

Всеки идеализиран човешки образ, внесен в християнската общност, е пречка за истинската общност и за да може тя да просъществува, този образ трябва да бъде разрушен.”

Онези, които обичат мечтата си за християнска общност повече от самата християнска общност, стават разрушители на същата тази християнска общност, макар че човешките им намерения може и да са честни, искрени и пълни със саможертва.

Бог мрази това бленуване, защото то прави мечтателя горд и претенциозен.

Онези, които мечтаят за такава идеализирана общност, изискват тази мечта да бъде осъществена от Бога, от другите и от тях самите. 

  • Те влизат в общността на християните със своите претенции, постановяват свои собствени закони, преценяват другите и Бога спрямо тях. 
  • Те стоят непреклонни, като жив упрек към всички останали в християнската общност, сякаш техният илюзорен идеал обединява хората. 
  • Те наричат провал всичко, което не стане по техния начин. Когато техният идеализиран образ бъде разтърсен, те виждат в това разпадане на общността.
  • Тогава първи стават обвинители на други християни от общността, после обвинители на Бога и накрая отчаяни обвинители на самите себе си. 

Тъй като Бог вече е положил единствената основа на нашата общност като ни е обединил в едно тяло с другите християни в Исус Христос, много преди да сме свързали живота си с тях, ние влизаме в този живот заедно с другите християни не като хора, които предявяват претенции, а като хора, които приемат с благодарност.

Благодарим на Бога за това, което е направил за нас.

Благодарим на Бога, че ни е дал други християни, които живеят чрез призива, прошката и обещанията на Бога. Ние не се оплакваме, заради онова, което Бог не ни дава; а по-скоро сме благодарни за това, което Бог ни дава ежедневно.

Не е ли достатъчно това, което ни е дадено: други вярващи, които ще продължат да живеят с нас дори в греха и нуждата под благословението на Божията благодат? Нима дарът на Бога не е все така неизмеримо велик през всеки от дните ни, дори през най-трудните и тъжни дни на християнската общност?”

Из “Живот заедно” от Дитрих Бонхофер

В заключение можем само да си припомним думите на ап.Петър, който обясняваше причината да обичаме другите, макар и несъвършени:
“Понеже сте очистили душите си, като сте се покорили на истината, която докарва до нелицемерно братолюбие, обичайте се един друг горещо, от сърце .”

– 1Петрово 1:22

*Дитрих Бонхьофер е германски лютерански пастор, богослов, антинацистки дисидент.

Бонхьофер е известен с непоколебимата си съпротива срещу нацистката диктатура, включително гласна опозиция срещу хитлеровата програма за евтаназия и геноцида над евреите. Той е арестуван през април 1943 г. от Гестапо и хвърлен в затвора Тегел за година и половина. По-късно е преместен в нацистки концентрационен лагер. 

Eкзекутиран e чрез обесване на 9 април 1945 г., докато нацисткият режим вече се срива, само две седмици преди съюзническите сили да освободят лагера и три седмици преди самоубийството на Хитлер. (източник: Уикипедия) 

Абонирайте се за седмичните ни бюлетини

въведете вашият имейл в полето по-долу:


Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Post comment