ЗдравеЛюбовСтатии
Усещал ли се някога в клетка, която е заключена, само че отвътре? Парадоксът е, че тогава дори да си заобиколен от обичащи те хора, ти не искаш да отключиш.
Да обичаш себе си – на пръв поглед изглежда толкова лесно. 

Но животът ни е като айсберг, на повърхността нещата изгледат по един начин, а в дълбочина съвсем други.

Да обичаш себе си, когато си извършил постъпка, която трудно би си простил. Когато сякаш всичко или всички около теб отправят послание, че не струваш, че си незначителен, не си добра компания и животът може да продължи и без теб…

Или когато имаш толкова високи изисквания към себе си, че въпреки всички усилия, които полагаш, никога не стигаш до място, където заслужаваш да бъдеш обичан. Дори и близките ти да те обичат, ти не допускаш любовта им в сърцето си.

Историята вероятно е позната. 

Един баща, двама сина. По-младият взима своята част от наследството и я пропилява с безотговорен живот. По-големият полага всички усилия на света да бъде отговорен. Бащата безрезервно обича и двамата.

Когато по-младият се осъзнава и решава да се върне при баща си и да поиска прошка, той не очаква, че ще получи любов. Най-доброто, на което се надява е слугинска работа и къшей хляб.

По-големият може да има всичко, което пожелае, но в очите си никога не е достатъчно добър, за да заслужи любовта на баща си.

Единият смята, че е непоправимо лош, а другият никога достатъчно добър.

Баща им е пълен с обич, но тя не може да достигне до тях докато някой не реши да отвори вратата на затвора, в който сам се е заключил.

Усещал ли се някога в клетка, която е заключена, само че отвътре? 

Бил съм там не веднъж. Парадоксът е, че тогава дори да си заобиколен от обичащи те хора, ти не искаш да отключиш.

Не посрещнатите високи стандарти, личния провал, срама, вината и чувството, че не си достоен, държат вратата здраво затворена.

Има ли изход? 

Открил съм само един. Да видиш себе си през очите на Бащата. Бащата, в чийто Син Исус Христос, повярвах преди близо тридесет години.

Ако допуснеш, че Бог е личност и Той желае лично взаимоотношение с теб, какво би видял, ако се погледнеш през Неговите очи?

  • Някой, който е неизмеримо ценен и обичан, не заради това, което прави, но заради този, който е.
  • Някой, който колкото и да се старае, няма да стигне до място където е заслужил да бъде обичан, понеже Неговата любов не можеш да я заслужиш, а можеш само да я приемеш.
  • Някой, който дори да е провалил живота си, може да преживее милост и прошка.
  • Някой, който да получи помощ, така че от счупените парчета на живота му отново да стане нещо стойностно и красиво.
Не знам в какъв Бог вярваш, но този, в който аз повярвах те вижда с такива очи – изпълнени с любов и милост.

Можеш да махнеш с ръка и да кажеш, че е “твърде хубаво, за да е истина” или да решиш да го потърсиш. Ако желаеш, пиши ми с радост бих помогнал.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Post comment