ВяраСтатии

Има поне три причини, за които да сме благодарни на Бог.

Колко е прекрасно, каква привилегия е, че можем истински да се приближаваме към Бог. Да бъдем в Неговото присъствие всеки ден!

Псалмистът казва следното:

Влезте в портите Му с благодарност, a в дворовете Му с хваление! Дайте Му благодарност и хвалете Името Му” 

–  Псалм 100:4 (NLT) –

Не е трудно, нали? 

Приближаваме се до Бог чрез благодарност и хваление, чрез признаване на Божията доброта и издигането на Неговото величие. 

Псалмистът дори е описал процесът нa приближаване като два отделни етапа: чрез нашата благодарност влизаме през портите на Божия Дом, а чрез хвалението ни вече сме в неговите дворове. 

Всеки от нас може да се наслаждава на близко взаимоотношение с Господ.

Всеки може да преживява Неговата доброта и грижа. Да чува гласът Му, да разговаря и мечтае с Него.

Когато е объркан да чуе дирекция от Бог. Когато е тъжен, да се усети разбран и утешен. Когато е болен, да знае, че Божията ръка го докосва и лекува. Когато е успешен, да се радва заедно с Бога …

Нужно е само да отиваме при Него с благодарност и хваление. 

И ако днес се чувстваш отдалечен от Бог, защо не опиташ да Му благодариш и да Го хвалиш следващия път, когато се молиш? 

Ако пък си казваш: „Нямам нещо, за което да благодаря на Бог. Животът е скапан, нищо не ми се получава. Защо е нужно да Му благодаря?“, следващият стих ти дава причини да изразиш своята  благодарност: 

“Защото Господ е добър, милостта Му е вечна, верността Му продължава във всички поколения” .

– Псалм 100 : 5 (NLT)

Каквото и да се случва около теб, независимо от това какви са твоите моментни чувства, три неща не се променят:

„Бог е винаги добър, милостта Му е вечна и верността Му е във всички поколения.“

Бог ти е дал тези 3 непроменими причини да Му благодариш и да се приближаваш към Него.

Не се съсредоточавай върху моментното си нещастие или несполука, излез и благодари на Бог! Това може да е твоята повратна стъпка в процеса на едно прекрасно, непрекъснато взаимоотношение с твоя Създател!

Автор: Теодор Стойнов

 

Вашият коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Post comment