ВяраСтатии

Сред бурята, неяснотата и разрастващата се пандемия, Бог ни предизвиква да пуснем контрола, да си позволим да живеем в неяснотата, понеже там се проявява доверието и упованието към Него.

В разгара на епидемичната ситуация в България, причинена от разпостранението на Ковид 19, сред нас християните е съвсем възможно да изникне въпросът: “Къде е Бог сред тази епидемия?”

Той ли е първопричината? Ние ли сме “отворили врата” това да се случи с нашите действия и бездействия? Колко дълго ще продължи? Дали това е някакъв вид “ Божие наказание” и т.н? Всичко това са въпроси, които ние задаваме. Интересно е обаче насред тази епидемия дали има въпроси, които Бог задава на нас.

Моето лично мнение е, че една от най-впечатляващите книги в Стария завет, която ни дават ясна насока каква да бъде нашата перспектива в такива времена е книгата на Йов.

В рамките на няколко дни най-праведния човек на своето време- Йов, преживя колосални загуби: семейство, бизнес, здраве и всякаква надежда за живот. Дори жена му се обърна срещу вярата му с думите: “Похули Бога и умри.” Толкова голямо бе страданието му, че неговите трима приятели, стояха безмълвни до него за дни без да кажат и дума.

Проблемите започнаха, когато проговориха. Като много от нас те решиха, че трябва да открият първопричината. Отговорът на въпроса: “Защо?” сякаш беше най-важния за тях. Верни на принципа, че “проклятие не идва без причина” ( Притчи 2:26), те веднага отсекоха:” Йов е съгрешил, затова, му се струпа всичкото това страдание.” Да, но в края на книгата разбираме, че Бог не бе съгласен с тяхното “експертно” мнение. Причината не беше в греха на Йов, а дори и самият Йов не разбра изцяло истинската причина, понеже не това беше целта на Господ.

“Тогава Господ отговори на Йов от бурята…”

– Йов 38:1

Вярвам, че Бог все още отговаря из сред бурите. Той говори дори сред епидемията, в която се намираме. Господ отговори на Йов изсред страданието и неяснотата, в която се намираше. Но Божият отговор не беше този, който Йов търсеше. Напротив Бог реши да зададе въпрос: “Препаши кръста си като героичен мъж. Аз ще те питам и ти ми отговаряй! Къде беше ти, когато полагах основите на земята? Обясни ако знаеш.” (Йов 38:3)

Истината, е че ние не знаем.Често ние не знаем, дори когато мислим, че знаем и разбираме нещо. Много често нашето трескаво търсене на отговори е породено от желанието ни да бъдем в контрол на ситуацията. Когато сме в контрол ние нямаме нужда от Бог.

Именно обаче сред бурята, неяснотата, разрастващата се епидемия, Бог ни предизвиква да пуснем контрола, да си позволим да живеем в неяснотата, понеже там се проявява доверието и упованието към него, че Той е в контрол, а не ние.

Бог не даде отговор на Йов за причините на неговото нещастие, но той го научи на безценния урок, че посред бурята на неговото страдание, Бог продължава да е Този, който е – праведен, добър, верен и справедлив.

Вярвам, че по време на тази епидемия Бог задава своите въпроси към нас. Той продължава да говори “посред бурята”.

Дали ще пуснем контрола и нашето неистово желание да намерим отговори или просто ще се доверим, че Той продъжава да е същия дори и когато не го разбираме.

Вместо въпроса “Защо?”, може ли като християни да зададем въпроса: “Как?”

“Как Господи, да отразявам твоето сърце посред бурята до хората около мен? Как да скърбя с тези, които скърбят? Как да състрадавам с болните? Как практично да помагам и да нося твоята надежда на страдащите?”

На тези въпроси, вярвам, че Господ наистина желае да ни отговори.

Абонирайте се за седмичните ни бюлетини

въведете вашият имейл в полето по-долу:


 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Post comment