ВзаимоотношенияЛюбовСтатии

Истинските взаимоотношения или тези, които издържат теста на времето се основават на разбирането за реципрочност или взаимност.

С други думи, разбирането за взаимен ангажимент и посвещение един към друг е задължително условие за истински взаимоотношения. Няма ли го, това нищо не става. Уви, културата, в която живеем подобно мислене не се насърчава. По-скоро битува номадското разбиране за взаимоотношенията, което пък се основава на идеята за едностранната изгода. Т.е. докато имам изгода от дадено взаимоотношение ще се възползвам и след това търся нова “паша”. Това важи за всяка една сфера, която изисква сериозни взаимоотношения – брак, бизнес, приятелство, партньорство.

Моето лично мнение за увеличващият се разпад на взаимоотношения днешно време (понеже срещам доста хора, които споделят как са се опарили от повърхностни и едностранни взаимоотношения) или поддържането им на едно много плитко и ниско ниво ( всичко уж на пръв поглед е много свежо, готино и забавено, но реално няма дълбочина), се дължи на точно този номадски манталитет.

Истината е обаче, че е необходима реципрочност, за да има стойностни взаимоотношения.

Не само какво ще кажеш, а какво ще изразиш като поведение. Когато няма такава реципрочност, взаимоотношенията се разпадат рано или късно. Въпрос на време.

Културата има способността незабелязано да обезличава нас и ценностите в нас, ако не сме внимателни. Тя има способността да наложи консуматорския манталитет и чисто клиентелското мислене дори в на пръв поглед много близки взаимоотношения. Никой не е застрахован.

Там е където има нужда да помъдреем и да сложим здравословни граници.

От една страна да не спираме да вярваме в доброто в хората, от друга да ги обичаме, но да не им позволяваме да налагат номадският подход спрямо нас и нашата добронамереност.
Това е сложно изкуство и изисква зрялост, без която много хора са станали жертви на този синдром. А други са станали циници.

Ако все пак сме се сблъскали с подобен тип манталитет (а това е неизбежно според мен), дори да е било неведнъж, най-лошото би било да станем циници или параноици спрямо хората. Най-важното е да запазим правилната перспектива. А тя е – хората са хора и всички бъркаме. Важно е да се освободим от нездравословни илюзии спрямо другите и смело да кажем какво очакваме и искаме в едно взаимоотношение.

Понякога фразата “колкото, толкова” е много вярна.

Вашият коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Post comment