През 2020 г. със съпругата ми Тони отбелязахме 30 години брак. Обичам я повече, отколкото някога съм мечтал. И също така, това беше съвсем различно преживяване, отколкото всеки от нас си мислеше, че ще бъде.
Истината е, че бракът е работа. Тежка работа. Невероятно тежка работа.
И двамата сме чувствали повече болка, отколкото някога сме предполагали, че е възможно, но и по-дълбока радост, отколкото някога сме осъзнавали, че съществува.
С течение на времето нашата любов стана по-богата и по-добра, но имахме и няколко сезона, в които се чудихме дали любовта не се е изпарила. Имаше периоди, в които единствената причина тя да не приключи, е че Исус каза, че не е приключила.
През всичко това Христос ни държеше заедно и ни донесе по-прекрасна и пълноценна връзка, отколкото предполагахме, че е възможно.
И така, какъв е ключът?
Е, няма един ключ, но ето 20 честни прозрения за това да стигнете до 25+ години брак:
-
1.Любовта е решение, а не емоция
Баща ми винаги ми казваше, че любовта е решение на волята. Прав беше.
Културата твърди, че любовта е емоция. Това е нещо, което чувстваш, не нещо, което правиш. Културата греши изключително много с това твърдение.
Истинската любов е решение… решение да поставиш благоденствието на някой друг над своето. Да си с него/нея през трудните времена. Да обичаш когато не чувстваш любов към другия.
Бог не е винаги в захлас от теб, но те обича. Това е решение, а не емоция.
-
2. Чувствата ти настигат покорството ти в един момент
Имаше няколко сезони през нашите 30+ години съвместен живот когато останахме заедно поради покорство. (Бих казал, че Тони трябваше да прояви повече покорство от мен).
Така че, оставаш независимо, че чувстваш, че искаш да си тръгнеш. Оставаш независимо, че искаш да сториш нещо безотговорно.
Просто се покоряваш и правиш това, което вярваш, че Бог иска от теб да направиш в дадената ситуация. Вярвам, че Бог ме е призовал да остана в брак с една жена през целия ми живот, и Тони вярва, че Бог я е призовал да остане в брак с един мъж през целия й живот.
В процеса на това покорство и двамата открихме нещо невероятно: в един момент емоциите настигат покорството ти.
Въпреки, че радостта изчезваше за няколко дни, няколко седмици, или веднъж или дваж за сезон, тя се върна. По-дълбока, по-богата и по-пълна, отколкото някога сме си представяли.
-
3. Не взимайте решения за утрешния ден въз основа на днешните си чувства
Виждате, че съм се научил да не се доверявам на чувствата си понеже както останалата част от творението, така и те бяха жертва на падението.
Бърз урок: не взимайте решения за утре, базирани на днешните си емоции.
Понякога не се подчинявахме на стереотипния християнски съвет и си лягахме гневни. Но все пак си лягахме заедно. И разумът се връщаше с утрото.
Слава Богу, през дните когато емоциите замъгляваха разума, просто решавахме, че няма да взимаме решения. Има мъдрост в това, не само за брака, но и за живота като ц