Всеки мечтае за щастие.
Едва ли някой би оспорил такова заключение.Ние преследваме каузи, борим се с несправедливости, воюваме за доброто, искаме по-добър свят за нашите деца, опитваме се да бъдем отговорни хора, защитаваме слабите и се стремим ( доколкото можем) да бъдем добри примери за нашите семейства и хората около нас…но дълбоко в себе си всички копнеем за нещо повече, копнеем да бъдем щастливи.
Да направиш нещо добро или да живееш извън правилата не означава непременно, че ще бъдеш щастлив. Няма гаранция. Животът е пълен с какви ли не примери, които доказват това. Дори най-бурната любов ( която днес е издигната до еталон за щастие) или най-дивият разнообразен живот не гарантират щастие.
“Искам да съм щастлив” продължава да е въздишката, която отново и отново чуваме хората да проронват.
Тази въздишка може да дойде от тинейджър преживял поредното си разочарование от взаимоотношения, или от съпруг и съпруга осъзнали, че след години съвместен живот са изгубили близостта помежду си, или от успешен бизнесмен, постигнал всичко в своята кариера, но не знае как да се справи с чувството на празнота и самота вътре в себе си. Едно е ясно, всеки иска и търси да намери това състояние на вътрешно удовлетворение наречено “щастие”.
Аз смея да твърдя, че движещата сила на повече хора не е алчност, злоба, желание за власт или завист. Те са по-скоро производни или следствие на по-голяма нужда, която повечето от нас не осъзнаваме – нуждата да бъдем щастливи. Копнежът за щастие няма възраст и пол. Всеки иска да има стойностен, удовлетворяващ и пълноценен живот преди да напусне този свят.
На тази земя има най-различни философии, които се опитват да обяснят живота и да дадат някаква разумно обяснение за основните човешки нужди. Някой слагат на първо място сексуалния нагон – Фройд. Други желанието за власт – Адлер. Други като Маслоу подреждат по важност различните човешки нужди познато като пирамидата на Маслоу. Каквото и да е, то не дава истинската причина за липсата на щастие. Затова и хората не стигат до това състояние. Причината за това е, понеже ние не разбираме как е устроен човека.
Човек е духовно същество и като такова нуждите му преди всичко са духовни.
Той има духовни сетива, които дори да са притъпени поради куп фактори, не променя факта, че човек е духовно същество и има духовни нужди. В този смисъл щастието, което ние си представяме и всички ние отчаяно търсим, е много по-дълбоко и по-стойностно преживяване и състояние от просто да са ни снабдени всички естествени нужди.
Точно поради това, ние го търсим най-вероятно на грешното място или по неправилен начин. Факт е, че човек дори да отиде да живее на по-хубаво място, дори да печели повече пари, с които да покрива всички свои разходи и дори да постигне своята най-голяма мечта пак не намира дълготрайно удовлетворение от постигнатото. Това е така, понеже човек е Божествено творение и като такова неговите потребности са различни. Човек има нужда от връзка с Бога, за да разбере себе си и да преживее щастие. Отвъд това никой не може да намери трайно щастие и удовлетворение.
Затова Великден е празник на възможността да бъдем отново щастливи свързвайки се с Бог, а не просто религиозен празник с козунак и яйца.
Отвъд цялата парадност, ритуалност и религиозна приповдигнатост през тези дни, истинската стойност на Христовото възкресение е свързано с нова надежда и нова възможност да бъдем щастливи. Човек отново може да общува с Божеството без да стъпва на пръсти движен от вина. Мир с Бога е най-голямата крачка към щастието, което всички ние търсим. Човек не е създаден да бъде истинки щастлив, ако има разрушена връзка с Бог. Щастието не може да бъде намерено в претрупаните църковни литургии или високопарните проповеди за Божията любов. Нито в безкрайните мотивационни семинари за успех в стил Тони Рибинс. Щастието обаче може да бъде намерено в съкрушеното и смирено сърце, което е осъзнало, че човекът не е творецът, а творението. И както клоните не могат сами откъснати от дървото, така човек не може да съществува откъснат от Божественото. Истинкият смисъл и тайна на щастие идват преди всичко от личната връзка със самият Създател. Там е където всичко си идва на място.
Великден е триумф на по-превъзходното над първичното, на духовното над примитивното, на красивото над сивотата, на свободата от ограничения над наложени стереотипи, на близостта с Бога над религията.
Отвъд захаросаните козунаци и агнешката дробсърма, Великден е възможност за нов и различен живот, чийто дизайнер е Вечният Бог.
Това е дълго чаканата възможност отново да бъдем щастливи.