Защо не усещаме Бог?

Бог е напълно различен от начина, по който функционира този свят и начина, по който ние си Го представяме, или ограничените рамки, в които искаме да Го сложим. Идеята, че Бог трябва да бъде усетен, почувстван и постоянно преживяван с нашите физически сетива, за да сме сигурни, че е с нас и до нас постоянно, е неправилна и силно подвеждаща.

Тази идея не почива на правилното Библейско разбиране за това кой е Бог и как Той общува с нас хората. Тя идва от съвремнното духовно сътояние на обществото, в което живеем. Нещата, които се ценят и почитат, почиват на чисто езически и гръцко-философки разбирания за света, който ни заобикаля. Днес всичко се върти около това какво чустваш, какво усещаш, чустваш ли се щастлив, усещаш ли радостен и пр. Или с други думи, основният фактор с който ние искаме да разберем света и всичко останало наоколо е чрез физическите усещания т.е. сетива.

На преден план идва философията, че ако нещо е добро, ние не трябва да усещам болка или страдание. Но това няма нищо общо с християнството. Вярата в Бога не почива на нашите физически сетива. Нека разгледаме една ситуация с учениците на Исус:

Или с други думи, Тома каза следното, “Ако не видя и ако не пипна ( т.е. усетя), няма да появярвам.” Той беше подчинил своята вяра на две от сетивата си – да види и да пипне. Исус обаче коригира Тома за този подход: “И след осем дни учениците Му пак бяха вътре и Тома – с тях. Исус дойде, като вратите бяха заключени, застана на средата и каза: Мир вам! Тогава каза на Тома: Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, и си дай ръката, и я сложи в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ. Исус му каза: (Тома,) понеже Ме видя, ти повярва. Блажени, които не са видели и са повярвали.” Йоан 20:26-27, 29 VBG.

Ранната църква, след като Исус се възнесе и отиде при Отец, нямаше този дебат или дилема с усещанията. Изобщо в ерейската традиция не е характерна подобна дилема “Защо не усещам Бог?”. Това е присъщо на езическите народи, от които и ние произлизаме. По-скоро в различните изпитания, дадени лидери в Библията са се борили да разберат защо дадено нещо се случва по даден начин, но не и защо не усещат Бога.

Това, което най-вероятно повечето хора имат предвид като казват, че не усещат Бога е, че не преживяват Неговото проявено присъствие в даден момент. Но никъде в Библията няма обещание, че постоянно ще усещаме Неговото присъствие. Неговото проявено присъствие е резултат на постоянно приближаване от наша страна до Бога и и обновяване на мисленето ни и това, в което вярваме. Не е нещо мистично или магичека формула.

Основният начин, обаче, по който ние познаваме Бог НЕ е чрез сетивата ни, а чрез Божието Слово, което е вечно. Сетивата много често ни подвеждат, понеже сме част от паднал свят, който в големи аспекти е силно доминиран от Сатана и неговите паднали ангели. Ето защо е много важно да обучим чуствата си да познават доброто и злото, а не обратното, необновените и наранени емоции в нас да диктуват Кой е Бог и какъв е Той. “а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото.” Евреи 5:14 РИ ББД. Да научим или да обучим чувствата си да не се влияят от заобикалящите тенденции и състояния е ключово. Например, има моменти поради умора, разочарование, вътрешни рани или болка, ние лесно можем да си кажем “Бог не се интересува от мен!”. Но това е неправилно. Това е все едно да поставим временното усещане над Божието слово.

Исаав така пропусна своето благлсовние. Той постави временната нужда над вечните неща:

Ние като вярващи, ако не обновяваме и не работим с чуствата си, и не поставим Божието слово на първо място, се обричаме на постоянни “духовни и емоционални дупки”, които постфактум прехвърляме на Бога. Тогава се чустваме празни, изгубени, самотни и изоставени. Бог обаче ни обича и е с нас в най-трудните моменти. А това е факт, не усещане. Понякога е трудно да разберем защо дадено нещо се случва по даден начин, но Словото ни уверява, че: