Как се грижиш за душата си?

Някога замисляли сте за това от какво се нуждае душата ви? Полагаме толкова грижи отвън, да изглеждаме добре, тренираме телата си, но отвътре душата ни често линее. Позволяваме си да изживяваме само щастливите моменти. Наричаме хората около нас, които показват своите чувства “Емоционални”, но истината е, че всички ние сме създадени Емоционални 

Разликата идва от това, как сме научени, или не сме научени, да преживяваме нашите чувства и емоции. 

Често си позволяваме да изживяваме само щастливите моменти. Подтискаме или напълно отричаме трудните емоции като гняв, тъга, скръб, отчаяние, разочарование … Затова много от нас сме като деца в нашите емоции – непораснали, замръзнали във времето. 

Последните месеци мисля много и анализирам нещата, които преживявам и се опитвам да процесирам динамиките в моя вътрешен свят. 

Ние започваме да се учим как да изразяваме нашите емоции, но не трябва да спираме до там. Нужно е да търсим корена и причината, които ги предизвикват. Това ще ни помогне да познаем по-добре себе си, а от там да опознаем по-добре и Бог.

Емоциите и чувствата играят огромна роля и в това как преживяваме и се свързваме със света около нас. Те са движещата сила зад много поведения, които могат да са полезни или вредни. В човешките взаимоотношения те повлияват нашето поведение и държание. 

Всеки ден изпитваме широк спектър от емоции, чувства и настроения – така сме създадени. 

Понякога мислим, че емоциите са наши врагове, но те са проява на нашето същество, на това кои сме в дадения момент. 

Бог създаде емоциите и ние трябва да ги признаем и приемем. Ако не ги изразяваме, това ще се отрази на здравето ни. 

БЪРЗ ТЕСТ ЗА ЕМОЦИОНАЛНА ЗДРАВА ДУХОВНОСТ

В своята книга “Емоционално здравата жена”, Джери Сказеро казва следното: 

,,Неписани правила като: „доброто момиче винаги се усмихва в църквата” или „изпълненият с любов човек никога не е напрегнат и не страда от необяснима депресия” създават истински бариери, които задушават естествеността и спонтанността във взаимоотношенията. ..

Като млада християнка, библейските поучения, които слушах, наблягаха на радостта, преодоляването на препятствията и силата в Христос. За гнева и тъгата се говореше като за нещо осъдително или пък се молехме за онези, които се „бореха” с тези обезпокоителни емоции. Бях учена, че трябва да се радвам дори когато се чувствам тъжна или гневна. Определено не трябваше да говоря за страховете си, тъй като Библията е изпълнена със заповеди да не се страхуваме. Тези емоции едва ли не се равняваха на грях. Ние си въобразявахме, или се надявахме, че като ги потискаме и игнорираме, те някак си ще изчезнат. 

Това повърхностно и непълно разбиране на библейския възглед за нашата човешка природа едва не ме съсипа. Най-малкото, то сериозно попречи на духовното ми развитие и на способността ми да обичам истински.

Подобен трагичен възглед също така не позволява изграждането на автентична християнска общност. Издигаме стени помежду си, които ни пречат да се виждаме истински. Плашим се от уязвимостта и лъжем за онова, което се случва вътре в нас. Вместо да приканваме хората да стават все по-живи, ние несъзнателно създаваме религиозна субкултура, която ги ограничава и лишава от

възможността да изживеят в пълнота онова, което Бог е заложил в човешката им природа.”

И накрая, искам да те окуража: можеш ли да вземаш лист хартия и да напишеш емоциите, които ти е трудно да признаеш пред себе си или пред друг човек?

Това простичко упражнение ще ти помогне да осъзнаеш и разбереш собствените си емоции и чувства. Това е първата крачка, в здравословната емоционалност и грижа за душите ни.