Как да обичаме по правилен начин тези, които непрекъснато критикуват?
Срещали ли сте някога хора, които имат невероятната “дарба” постоянно да откриват грешки? Те критикуват твърде често. Може би това е твоя шеф, твоите колеги или твоя брачен партньор. Може би твоите родители продължават да критикуват всичко, което правиш, въпреки че вече си пълнолетен. А може би, самият ти си критикуващ човек, който лесно може да намери поне 5 кусура още в първите минути 🙂
Където и да отидем, ние често се сблъскваме с критикуващи хора. Това е неизбежно.
Как, обаче, да обичаме и общуваме с критичните хора по правилен начин?
Прочуване на работното място, проведено от изследователите Емили Хифей и Маршал Лосада разкрива, че в повечето от най-добре справящите се екипи се дават почти шест похвали за всеки критичен коментар (6:1). В най-слабо представящите се екипи това съотношение е било 1:1, а в някои случаи дори 3 негативни коментара спрямо 1 положителен.
Помисли за екипите, от които ти си част. На работа, вкъщи, в църквата, на игрището, където и да е. Какво е съотношението при теб? Кой изразява най-много похвали? Кой отправя най-много критики?
Точно както ап. Павел напомняше на солунците, трябва да се изграждаме, а не да се събаряме. Така че всеки може да започне от тук: прегледай взаимоотношенията си и подобри съотношението им.
По-долу ще намериш 4 начина за комуникация с критикуващи хора, които ще ти помогнат да имаш здрави взаимоотношения.

1. Често не е нужно да отговаряш каквото и да е.
Само защото някой те критикува, това не означава, че ти задължително трябва да отговориш нещо.
Когато сипеха ругатни върху Исус, Той не отвръщаше.
Забележете, Исус не отвръщаше, не се защитаваше, не се оправдаваше, не се оплакваше …Той просто предаваше себе си на Отец, който е на небесата.
Понякога пренебрегването на неоснователната критика, представлява начин за практикуване на прошка в реално време. Не става дума да се преструваш, че не се е случило, а за съзнателно решение да забравиш и простиш.
“Който, когато Го хулеха не отвръщаше, когато страдаше не заплашваше, а предаваше дeлото си на Този, Който съди справедливо.”
—1 Петрово 2:23 —

2. Понякога отговаряй внимателно
Отговаряй, не реагирай инстинктивно. Основната разлика между хората, които отговарят и онези, които реагират, се състои в количеството време, което е нужно, за да се успокоят.
Реакциите са повлияни от силните емоции, които изпитваме в момента. Внимателният отговор е, когато оставим Бог да ни води.
Ако си разгневен или раздразнен, изчакай преди да отговориш.
Когато емоциите владеят, мъдростта отсъства. Когато емоциите са силни, ние не се водим от Духа, а от чувствата.
Опитай се да не приемаш нещата твърде лично. Често критицизмът не е поради теб самия, а идва от нараняванията на другия човек. Обикновено ядосаните и сърдити хора, са всъщност много наранени хора. Те критикуват теб, за нещо, което не харесват в самите себе си.
Затова, използвай състрадание, молитва и време, които ще ти помогнат да отговориш внимателно.

3. Понякога трябва да се вслушаш в критиките и да се промениш.
От време на време се вслушвай в критиката и се променяй. Помни, че в най-добре справящите се екипи критиката не отсъства напълно. Това е така, понеже понякога те критикуват с право!
Критиката може да бъде и конструктивна.
Ако чуваш една и съща критика от различни хора или редовно от някого, на когото имаш доверие, може би трябва да се промениш. Ако жена ти постоянно ти казва, че крещиш много на децата – може би е права. Вероятно е време да се промениш. Може би е време да научиш нещо.
Виж конструктивната критика като възможност за растеж и промяна. Никой от нас не е съвършен, но всеки може ра расте, да се развива и да се променя.
“Ако слушаш конструктивна критика, ти ще пребиваваш с мъдрите. Ако отхвърлиш изобличението, вредиш сам на себе си. Но ако слушаш корекция, ще пораснеш в разум.”
— Притчи 15:32-32 NLT —

4. Винаги пази сърцето си от критицизъм
Да пазиш сърцето си не означава само да се предпазваш от критикуващи хора – означава да пазиш сърцето си, за да не станеш ти критикуващият. Критиците не градят, те събарят. Винаги слагат фокуса върху себе си, смятайки че са правите.
Критицизмът идва от гордо сърце, невежество или нараняване.
Какво да правиш, ако ти си критикуващ човек? Трябва да изградиш в себе си здрава основа, за това Кой си ти в Христос.
Хората, които пазят сърцата си, нямат нужда да откриват слабостите на другите, за да чувстват някакво превъзходство над тях. Те са открили своята увереност в Христос и не се задвижват от гордост или критицизъм. Не се сравняват или състезават с другите.
В заключение – нека твоите взаимоотношения изграждат теб и хората около теб, а не ги събарят.
Въпрос за размисъл:
Какви действия ще предприема, за да подобря съотношението на искренни насърчения спрямо критики в моите взаимоотношения?