Животът не е само цветя и рози. Всеки човек има своите силни и слаби моменти, радости и скърби, победи и поражения. От това как преминаваме през трудните моменти зависи много.
Има 3 вида бури, с които се сблъскваме в нашия живот:
– такива, които дяволът е предизвикал;
– такива, които ние сме предизвикали, вземайки неправилни решения;
– такива, които сам Бог предизвиква, за да ни научи на нещо или да ни отучи от нещо.
Като християни, ние очакваме Бог винаги да ни говори в тишина и мир. И той го прави. Но Бог ще използва и бурите, за да ни избута от грешните места или от застоя.
“Пътят на Господа е във вихрушка и буря и облаците са прахът на нозете Му.”
– Наум 1 : 3
Когато всичко около нас се тресе и има вихрушки и бури, Бог извършва нещо добро в нас. Облаците надвиснали над главите ни, са прах в нозете Му. Неговите стъпки минават посред бурята, а гласът Му ни води.
Там, посред вихрушката, Той иска да оформи добър плод вътре в нас.
“А плодът на Духа е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, вярност, кротост, себеобоздание – против такива неща няма закон.”
– Галатяни 5: 22,23
Но плодът на Духа не се случва изведнъж. Това е процес. И то процес в реалността на живота, а не в стерилна среда.
Плодът на Духа се оформя вследствие на нашия отклик към Бог. Когато не спираме да развиваме взаимоотношението си с Него и да Му се доверяваме в трудни моменти.
Плодът на Духа е способност да запазим близостта си с Христос въпреки всичко. Тогава хората около нас спират да са дразнители, които да ни провокират. Връзката ни с Бога остава неосквернена. Ценностите и убежденията ни остават непроменени от натиска и провокациите към нас. Тогава ставаме устойчиви.
Устойчивост е характер и решителност да продължим напред, правейки правилните неща, въпреки, че обстоятелствата могат да са против нас.
Когато погледнем на бурите като на възможност за вътрешна промяна, ние започваме да изграждаме в себе си устойчивост. Нужни са решимост и последователност. Разпукване и разкъсване на старото. Настоятелност и постоянство с Бога за правилните неща, за да продължим напред и да не се откажем.
“А твърдата храна е за зрели хора, които чрез постоянно практикуване са обучили духовните си сетива да различават доброто от злото.”
– Евреи 5: 14
Зрелите хора са устойчиви в трудните моменти. Те не постъпват като малки деца, които лесно се раздразват и са колебливи.
Зрелите хора упорстват:
– да се покоряват на Бога и Неговата воля, при всякакви обстоятелства;
– да поставят Неговата истина на първо място;
– да се покоряват на гласа Му;
– да са верни и да не се отклоняват … дори под натиск;
– да имат смирен и покорен дух,
– да пазят сърцата си чисти от обида и огорчение;
– да прощават;
– да премат и дават Божията любов;
– да прекарват време в Неговото присъствие …
Ти можеш да бъдеш устойчив в бурите на живота.
Реши – Аз няма да се откажа! Разбери кои са важните неща за тебе в Христос. Покани Святия Дух да те води. Той е личност, а не просто сила. Бъди настоятелен. Ти имаш божията сила в теб.
Противопостави се на атаките на дявола и воювай в духа. Ти имаш сила над него. Изгради добри навици. Не се пускай по течението. Моли се постоянно и настойчиво. Бъди отчетен и смирен пред някого. Бъди покорен в Христос.
Тогава ще бъдеш устойчив и ще минеш през бурите, ставайки по – силен.
Автор: п-р Калоян Курдоманов
