Капан, в който всички сме попадали. А много от нас са все още там. В Евангелието на Лука 16:15 Исус, обръщайки се към фарисеите, каза: “.. онова, което се цени високо между хората е мерзост пред Бога”. Кое точно е мерзост?!
Живеем в общество, в което статусът и външните притежания са мерило за успех. Както казваше един приятел и в Чикаго да отидеш, българската общност ще я познаеш, по беемветата и аудитата, които са паркирани, не пред къщи, а пред апартаменти?!
Не по-различно е и при християните. Така нареченото “евангелие на просперитета”, което не е никакво евангелие, а е просто светска философия в “християнска опаковка”, приравняваща материалния и обществен статус със степента на Божието благословение или благоволение в живота на някого. Какво да кажем за апостол Павел, майка Тереза или дори Ганди? За съжаление не попадат в категорията на “успешните”. Да, Бог иска ние да благоуспяваме финансово, но това, по никакъв начин не е основното мерило за успех.
Каква е вярната перспектива? Нека да предложа една. Ние, казва ап.Павел “ които не гледаме на видимите, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите- вечни.”2 Кор.4:18.
Кое е невидимото в твоя живот? Статусът е видим, материалното още повече. Това, което е невидимо е уникалната личност, която Бог е създал в теб.
Трагедията, когато се сравняваш с други, не е в това, че се виждаш като по-добър или като по-зле от тях, а в това, че не успяваш да видиш и да познаеш личността, сътворена от Бог вътре в теб. Със всичките таланти, уникален характер, принципи, убеждения, стремежи и мечти…
Осъзнавам, че за някой това може да звучи някакси “романтично” и ей така, на прима виста да каже амин, но Бог практичен Бог и когато ни води в това да гледаме невидимото, Той желае да черпим своята сила и вдъхновение именно от там.
Какво се случва, когато си изкушен да погледнеш в “паницата” на другите? Ти преставаш да гледаш в своята, изпълваш се или с гордост или с малоценност( и от тук завист), и не оценяваш и не си благодарен за това, което ти имаш.
Това те разфокусира, и спираш да живееш от силата, вдъхновението и енергията, която Бог е положил в теб самия. А това е жалко. И е грях. И ако е грях имаш нужда да дойдеш пред Създателя и да поискаш прошка, и да помолиш Той да ти даде сила и увереност в това кой си, за да продължиш свободен напред. Опитай. Много хора вече са го направили и… работи!
Автор: Алексанър Джоргов
{Източник: A city on a hill}