Когато моравският княз Ростислав се обръща към християнството, той пише до църквата в Константинопол:
“Въпреки че нашият народ отхвърли езичеството и вече съблюдава християнския закон, ние нямаме учител, който да обясни на нашия роден език истинската християнска вяра, така че другите народи да не ни отхвърлят. Затова, о, господарю, изпрати ни епископ и учител, който да научи на добрия закон нашия народ.”
Изпратените в Моравия двама братя, Кирил и Методий, превеждат целия Нов Завет и части от Псалмите, изобретявайки писмен език, който ще остане известен и до ден днешен като Кирилица.
Създаването на собствен литературен език и създаването на азбука са един неразривно свързан с християнизацията на народа процес.
Освен това, Кирил помага на моравския управник да напише гражданския закон на страната, основавайки го на библейския закон.
След смъртта на Методий през април 885 г. на пръв поглед може да изглежда сякаш мисията на братята в Моравия се проваля, но почти веднага, благодарение на техните ученици, тя завършва с триумф в гостоприемно приелата ги България.
Но какво всъщност означава да се вярва?
Християнската вяра не трябва да бъде неясна и лишена от практично житейско приложение и братята Кирил и Методий ни оставиха пример как е възможно един народ, приел Евангелието на Исус Христос да преобърне курса на своята история.
Ще почерпим ли от примера им днес?
Въпроси за дисксия с децата у дома
– Каква беше най-важната мисия на Кирил и Методий?
– На кой закон основава закона на страната моравският княз Ростислав?
– Беше ли възможно развитието на българската култура без християнството?
Автор: Стоян Георгиев
