За много векове, религията е използвала гнева или съда на Бог, за да изплаши хората и да ги накара да се спасят. Подобна мотивация усилва чувството на осъждане, вина и срам. В резултат на това, фокусът отива върху грешната ни същност и нуждата да се угоди на един свят Бог чрез себедоказване с легалистични действия на себеправедност. Този ядосан, гневлив и съдещ Бог беше основната идея, в която фарисеите вярваха и излагаха пред обществото в първи век. Вместо да представят Бог като любящ Бог, те рисуваха негативна картина на божество, което постоянно съдеше хората и задържаше благословението си от тези, които не бяха на нивото на религиозните стандарти. За жалост тази религиозна лъжа е живяла в сърцата на мнозина през вековете и ги е възпирала да открият добротата и любящата благодат на Бог.
„Божията добрина те води към покаяние“
– Римляни 2 : 4
Исус искаше да разчупи именно тази съдеща представа за Бог.
Той искаше да демонстрира, че истинската природа на Бог е любов, и че от този вълнуващ принцип произтичат Неговата добрина и благост.
Именно чрез атмосферата на любов, Бог иска да ни привлече към взаимоотношение с Него, за да се обърнат сърцата ни от греховните ни и срамни пътища и да следват живот на любов към Бог и света около нас. Ето защо, добрината, а не съденето, ни води към покаяние. Плодът на благостта действа в обратна посока на съденето. Докато съденето отхвърля и изолира, добрината приема и прегръща. Божията добрина ни привлича чрез проявите на Неговата благодат и милост. Тази саможертвена любов бе най-ясно демонстрирана в това, че още докато бяхме в греха, Христос умря вместо нас.
“Но Бог доказа Своята любов към нас в това, че когато бяхме още грешници, Христос умря за нас.”
– Римляни 5 : 8
Добрината е плодът и проявлението на безусловната любов.
Тя винаги желае да извърви още една крачка и да благослови някой. Не търси своето, а гледа как да снабди нуждите и да се погрижи за другите. В нейното естество е да прегърне необичаните, сираците по сърце, онеправданите и отритнатите.
Добрината ще обърне и другата буза и ще направи допълнително усилие, за да пропътува с другите до пробива на любовта. Добрината и милостта са част от ДНК-то на благостта. Стараейки се всякога да извърши добро, благостта ще даде стойност на другите и съзнателно ще се постави в неудобно положение, за да извърви още една крачка за добруването им. Така добрината винаги ще счита останалите за по-висши и ще се стреми да служи и предпочете другите хора.
“Нека всеки се грижи не само за нещата, които засягат лично него, а и за онези, които засягат останалите”
– Филипяни 2:4
Добрината се отнася към другите като към част от семейството.
От думата благост (kindness) можем да извлечем думата „родство“ (kin), което означава семейство.
От самото начало, Божието желание беше нашата идентичност да бъде силно укрепена в любов посредством семейството. Основата на семейството създава приемане, което се изразява в гостоприемство, привличащо хората във вътрешността и безопасността на дома. Родството (kin) прераства в кръвно родство (kindred), други думи, описващи природата на благостта. Кръвното родство говори за общо единство (общност), което обединява хората като взаимоотношения и общи ценности. Благостта има способността да свърже заедно сърца.
Силата на добрината обединява и дава стойност на индивидите и общността.
Истинската й природа се демонстрира най-ярко когато добрината и благословението не са заслужени. Исус ни казва да благославяме онези, които ни кълнат (Лука 6:28). Този духовен принцип ще донесе свобода и мир в сърцата ни. Всъщност, ходейки в благост независимо от трудните обстоятелства е изборът, който любовта винаги прави.
Добрината бе създадена, за да смекчи и най-коравото сърце, както и да обърне хората от срама към любовта. Ето защо, ако си добър в живота си, ще имаш по-голяма радост.
Автор: Стив Чуа
