Скоро не съм писал в тази посока, но усетих че е важно да се предизвикаме взаимно с тази ключова ценност – “важността на неделното събиране”.
През годините след Съживлението в началото на 90-те в България, ценността да е важно неделното събиране, за нас и семействата ни, лека-полека избледня.
Все по-често чувам, че е не е важно да си в неделя на служба, а да имаш взаимоотношение с Бога.
Но как едното противоречи на другото?! И защо ги противопоставяме?
Нали ако имаш взаимоотношение с Бога, Той ще ти даде желание за Неговите неща. Понеже Църквата е Неговата невяста. А неделното събиране е изразяване на Неговата невяста.
Вижете какво пише Лука в Деяния 17 глава:
“И като минаха през Амфипол и Аполония, пристигнаха в Солун, където имаше синагога на юдеите. И по обичая си Павел влезе при тях и три съботи наред разискваше с тях от писанията”
– Деяния на апостолите 17 : 1-2
Апостол Павел имаше изграден навик или обичай, ако има синагога някъде, да е там в събота (в този ден се събират юдеите). Той не каза, синагогата вече не е важна, тя част от Старият Завет. Не! Беше там. Направи го важно.
Навикът е различен от временното желание или емоция.
Той е базиран на ценност, че нещо е важно и то идва на преден план пред другите неща.
Съвременната църква обаче е загубила тази ценност и затова днес вярващите искат да отидат само на места където е интересно.
Но да си движен от навици е въпрос на характер, не на емоция. Това се нарича ученичество.
“Нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела, като не преставаме да се събираме заедно”
– Евреи 10 : 24-25
Ние ще бъдем такава църква. Църква, която насърчава зрялостта и приближаване до Исус чрез оформяне на силни и дълбоки ценности, които създават здравословни навици.
И като Павел, когато наближи неделя, ние ще планираме да сме там, за да се поклоним на Исус, понеже не сме като деца тласкани от всеки вятър на учение, а сме УЧЕНИЦИ!
Автор: п-р Калоян Курдоманов
