КАТО ХОРА ТОЛКОВА ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ НАШЕТО ЛИЧНО БЛАГОПОЛУЧИЕ ИМА ПРЯКА ВРЪЗКА С НАШЕТО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С ДРУГИТЕ. КАТО ЦЪРКВА, НИЕ РЕДОВНО СЕ МОЛИМ ЗАЕДНО – И ПОЧТИ ВИНАГИ ТОВА СЕ СЛУЧВА В РЕЛАКСИРАЩА НЕФОРМАЛНА АТМОСФЕРА. ТЕЗИ СЪБИРАНИЯ СЕ ПРОВЕЖДАТ В МАЛКИ ГРУПИ, НАЙ-ВЕРОЯТНО В ДОМОВЕ, КАФЕНЕТА, РЕСТОРАНТИ И ЗАВЕДЕНИЯ.

ГРУПИТЕ СА СРЕДА, В КОЯТО ХОРАТА МОГАТ ДА СЕ СВЪРЖАТ И ИЗГРАДЯТ ПРИЯТЕЛСТВА ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ. ТЕ СА СРЕДА, В КОЯТО НИЕ ПРИЕМАМЕ ЕДИН ДРУГ, ТАКА КАКТО ИСУС НИ ПРИЕМА, ОБИЧАМЕ, ТАКА КАКТО ИСУС НИ ОБИЧА, ПРОЩАВАМЕ, ТАКА КАКТО ИСУС НИ ПРОЩАВА И ИМА РАЗБИРАНЕ ЗА ГРЕШКИТЕ НА ДРУГИТЕ, КЪДЕТО СЪРДЕНЕТО, СОЧЕНЕТО С ПРЪСТ И КЛЮКИТЕ СЕ СЧИТАТ ЗА АНТИСОЦИАЛНИ И КЪДЕТО СЕ ОТНАСЯМЕ КЪМ ДРУГИТЕ, ТАКА КАКТО БИХМЕ ИСКАЛИ ТЕ ДА СЕ ОТНАСЯТ КЪМ НАС.