Когато нещата не се случват по моя начин, полудявам. Когато някой взима нещо мое, полудявам. Когато някой не се съгласи с мен, полудявам. Като възрастни имаме тенденцията да “полудяваме” когато ни изоставят, когато нещо е нечестно или когато нещата не се случват по нашия начин. Лесно е да виждаме другите като “идиоти”, когато те не правят това, което ние искаме да правят.
Проблемът е, че хората, които са “идиотите” в нашите очи са същите хора, които Исус изисква от нас да обичаме.
Не съм предпазен от риска да нарека някой “идиот”. Много често се разпалвам за собственото си мнение и през мислите ми преминава следното: “Ако не се съгласиш с мен, ти си един идиот.”
Начинът ни на мислене е част от царството, което сме си изградили. Тук не става въпрос дали градим собствено царство. Въпросът е дали осъзнаваме по какви начини градим това царство на собственото си его.
Как да разберем дали градим наше собствено царство и дали молим Бог да стане част от него?
Това не е лесно за установяване. Мисля, че има няколко въпроса, които трябва да си зададем, за да установим чие царство градим.
- 1. Лесно ли се обиждаш на тези, които не се съгласяват с теб? Ако приемаш несъгласията лично, това е сигнал, че виждаш мненията си като част от това, което си. Това е твой свят и другите просто живеят в него.
- 2. Имаш ли приятели, които не мислят/изглеждат точно като теб? Хората, които не приличат на теб могат да те накарат да се чувстваш некомфортно. В твоето царство става въпрос за това, което те прави да се чувстваш комфортно. Това, което е лесно. Става въпрос за това кой ще ти послужи. Ако хората, които не се съгласяват с теб нямат място на масата ти, то това е сигнал, че строиш царство, в което става въпрос само за теб.
- 3. Таиш ли злоба? Не е възможно да превъзмогнеш злобата, когато мислиш само за себе си. Когато мислим за себе си, обидите ни изглеждат по-големи, а прошката – като непосилна задача. При изграждането на царството на Исус, прошката е път на живот.Това не означава, че не се нараняваш или че е лесно. Просто е една идея по-лесно.
- 4. Имаш ли взаимоотношения с хора, от които нямаш директна полза?Когато става въпрос за твоето царство, хората са за определена полза. Ако някой не ти е от полза, ти просто нямаш време за него. Помислете за член на семейството или църквата, който се е отдалечил от Бог. Нашите сърца трябва да скърбят, когато някой напусне вярата. Исус, великият Пастир, оставя 99, за да търси един. Когато става въпрос за твоето царство, обидата е изплатена, ако някой напусне. Това е лично отхвърляне, вместо скърбене.
- 5. Лесно ли е да се възгордееш, когато успееш? Като хора за нас е лесно да преувеличаваме нашите успехи и да смаляваме нашите провали. В Божието царство ние разбираме, че успехът и провалът изглеждат различно. Ако се проваля, това е просто един урок, който да науча и не е края на света. Ако успея, това е заради благодатта на Бог. Аз съм част от историята, но не съм историята.
- 6. Можеш ли да надскочиш провалите?Когато ти отговаряш за царството, грешките ти са преувеличени. Когато сбъркаш е огромен проблем. Когато в царството става въпрос само за теб, Божията благодат звучи като приказка. Това е твърде трудно за улавяне, защото ние имаме тенденцията да преувеличаваме грешките си.
- 7. Прекарваш ли много време в това да се безпокоиш за временни неща?Когато царството е твое, ти правиш всичко възможно, за да държиш на своето си. То е твое. Когато нещо се счупи има огромен проблем. Когато се случи да загубиш нещо го помниш дълго време. Трябва да мислим за временните неща, но не и да сме обзети от тях. Няма нищо лошо в това да притежаваш неща, стига те да не притежават теб.
- 8. Трудно ли ти е да търсиш помощ?Царят или царицата на царството не търсят помощ. Това би било твърде унизително. Трябва да можеш сам да преодолеееш всяка ситуация. Въпреки, че може да не си все още, ти ще я преодолееш – един ден. Просто ще бъде твърде унизително да търсиш помощ.
- 9. Към какво си пристрастен?Средният америанец има около 7,000 долара дълг в кредитната си карта. Защо? Защото трябва да имаме това, което искаме сега. Ние го заслужаваме. Пристрастяванията са просто мания по нас самите. Независимо дали е порнография, храна, алкохол или нещо друго, в края на деня излиза, че ние сме по-загрижени за нашето временно щастие, отколкото за вечна награда.
- 10.Молиш ли се, когато се нуждаеш от нещо?Основното време, когато мислим за Бог, е когато се нуждаем от нещо. Когато светът ни се разпада. Когато имаме нужда Той да се появи. Когато животът е хубав поставяме Бог на задната седалка. Защо? Защото ние сме в контрол. Това е нашето царство. Исус казва, “Божието царство не идва така, че да се забелязва; нито ще кажат: ‘Ето, тук или там ’ – защото, ето, Божието царство е сред вас.” (Лука 17:20б-21). Тази фраза – “ето, Божието царство е сред вас” – е била дебатирана от много хора. Мисля, че Исус имаше впредвид, че Неговото царство няма да изглежда като другите царства. Царството, което Исус установи въведе принципи като “първите ще бъдат последни и последните ще бъдат първи.” Въведе неща като “обичай враговете си и се моли за тези, които те преследват”, “не те осъждам”. Царството на Исус няма да изглежда като другите царства. То не е царство, изградено от камък. То е движение, което не може да се задържи от стени. То не е нещо. което е определено за конкретни хора. То е за всеки.
Ето любопитното нещо за Божието царство – ти не отиваш при него; то идва при теб. Ти можеш да го носиш, където и да отидеш!
Автор: Роб Шепърд
