Важна ли е все още Църквата или не?

Тези оправдания показват къде се намира човек в неговия личен живот. Някои от тях всъщност могат да бъдат видени като причината, поради която човек ТРЯБВА да се намира по-често в събранието на вярващи. След известни размишления, бих казал, че в основата на тези съображения (и много други, които могат да бъдат споменати), има поне четири по-дълбоки причини, които според мен, трябва да бъдат споменати…

1) Духовният източник на това отношение!

Християните, които са осъзнали истинността на факта, че има две духовни царства, воюващи помежду си за човечеството, би трябвало да разберат това доста бързо. Ако Исус умря, за да създаде църквата, ако Той обича църквата въпреки всичките ѝ несъвършенства, ако Той се връща, за да бъде жених на църквата, ако апостолите излязоха и основаха местни църкви навсякъде, където Словото се проповядваше, и ако ранната църква не познаваше това индивидуалистично християнство, което днес виждаме на Запад, тогава откъде идва това отношение? Със сигурност не и от примерите, които Библията ни дава.

Тъй като местната църква е предназначена да бъде Божията тренировъчна база за екипиране на светиите за напредъка на Божието царство във всяка сфера на живота, ако църквата бъде подкопана и извадена от играта, врагът би спечелил стратегическа победа. Вероятно това пренебрежително отношение към местната църква е следствие от демонични началства и власти, действащи като злонамерен вирус, предназначен да минимизира и осакати функционирането не само на местната църква, но и на цялото Христово Тяло на земята в днешно време. Ако това е така, тогава не трябва ли това да е дори по-голяма причина да приоритизираме участието си в местно църковно семейство, водено от и към Царството? Нека не играем по правилата на врага, бидейки носители на разрушителен и причинен от демони вирус!

2) Западната култура на индивидуализъм!

Хората от Запада са обучени да мислят за света преди всичко като за Аз, Мен и Моето. Ние омаловажаваме, до голяма степен, факта, че сме социални създания и нашите решения влияят директно или индиректно върху заобикалящите ни хора. Ние сме удовлетворени когато НАШИТЕ нужди са задоволени и сме склонни да не проявяваме чувство на социална отговорност към околните. Това мислене наранява нашия духовен живот и води до индивидуалистичен подход към християнското ни ходене.

Всичко е наред докато „Аз“ се чувствам щастлив, окуражен и възвисен. А когато имам нужда от повдигане на духа, може и да посетя църквата, надявайки се на „духовен тласък“, а може и да намеря вдъхновение онлайн или да изслушам последната проповед на моя любим проповедник. Притежавайки фундаментално философски светоглед, християните на Запад функционират в мисленето на ИНДИВИДУАЛИЗМА и изпитват трудност „да се обвържат“ истински с еврейското Библейско мислене на ОБЩНОСТТА.

От друга страна, Божията картина на духовна функционалност за нашите животи представлява картината на Тялото – и по-точно Божието Тяло. Ние сме извикани да бъдем ЧАСТИ на Неговото Тяло, не само концептуално, но и в реално практическо участие. Това е подчертано ясно от Павел в неговите инструкции до Коринтянската местна църква (Глави 12-14). Християнин, който не е свързан с местна църква е като отделена телесна част. Въпреки че може да намери някакво ниво на духовен стимул чрез гледане на „първокласни“ служби онлайн, все пак остава отделена телесна част (било то и вдъхновена). Време е онези, които са се отделили от тялото, да се свържат отново в стойностни взаомотношения и заедно с другите да помагат за напредъка на Царството.

3) Грешни желания и приоритети!

Същината е в това, че ние НАМИРАМЕ време за нещата, които ценим и които приоритизираме. Изумявам се, когато родители ми кажат, че е твърде трудно да доведат децата си на църква, а в същото време децата им са будни дълго след обичайното време за лягане, за да присъстват на концерти за пиано или часове по гимнастика. Мистериозно, всички останали занимания „не са проблем“, но в същото време, когато става въпрос за събрание на вярващи, внезапно е „прекалено трудно“. В действителност това показва нашите ценности, влечения и приоритети.

Няколко пъти съм чувал родители да споделят раздразнено тяхното неразбиране относно отслабването на копнежа по Бог у децата им с нарастване на тяхната възраст. В действителност техните деца просто следват примера, даден чрез изборите, които родителите им са правили: „Бог не е най-важният приоритет в нашия живот.“ Превръщането на нещо добро (нашите деца) в нещо лошо (наш идол) е тъжен парадокс. Същината е в това, че намираме време и изразходваме енергията си за нещата, които ценим и са приоритетни.

В притчата за Сеяча и семето, Исус интепретира смисъла на семената, засети в почва, където тръните израстват и задушават растенията. Той отъждествява тази ситуация като: „но светските грижи, измамното богатство и други желания заглушават словото и то не дава плод“ (Марк 4:18–19). Еднакво шокиращо и тъжно е да осъзнаем, че може да прекараме целия си живот, желаейки грешните неща и така да пропуснем плана на Бог за нас.

4) Религиозно потребителско мислене!

Християните на Запад днес гледат на местните църкви като на религията, която им дава „отдушници“, които са там за тях, когато имат нужда от „религиозна настройка“. Това е „религиозното потребителско мислене“, което кара проповедници като мен да скубят косите си. От нас се очаква да захвърлим всичко, когато такъв човек внезапно почувства „религиозна нужда“ (сватба, криза в брака, проблеми с характера, проблемно дете и т.н.), макар да не са посещавали църковните събирания в продължение на шест месеца или повече. Все още си спомням как получих едно съобщение късно през нощта от съпрузи, които се караха по онова време и отчаяно се нуждаеха да се срещнат с мен. Те тъкмо бяха пропуснали серията проповеди за брака, които вероятно щяха да предотвратят тяхната ситуация да се развие по този начин. Тъй като не бяха посещавали църквата, те не знаеха, че това беше основен фокус на проповедите и не осъзнаваха иронията на ситуацията.

Християните на Запад днес гледат на местните църкви като на религията, която им дава „отдушници“, които са там за тях, когато имат нужда от „религиозна настройка“. Посещаването на църква, когато усетите нужда от религиозен тласък е като ходенето на фитнес, когaто се почувствате дебели. Нека го кажа по друг начин: ВЕРОЯТНО Е ТВЪРДЕ КЪСНО И НЯМА ДА ПРОРАБОТИ ЗА ТЕБ!! (Посещаването на църква трябва да е нещо, с което се ангажирате като приоритет, който не подлежи на коментар, независимо от това как се „чувствате“ ден след ден.)

Преди време познавах един мъж с разбит брак и семейство. Преди няколко години се срещнах с него и му дадох специфични насоки за неговата ситуация, които включваха участие в малка група от хора, които да го консултират, да се молят за него и да го държат отговорен за положението, в което се намира. Тогава той имаше реален шанс да възстанови живота си, но не го направи. Той посети групата няколко пъти и след това се върна към старите си навици на изолация. Изглежда, че прозорецът на надеждата да възстанови семейството си е вече затворен. Ако той беше приложил внимателно съвета, който му бе даден преди няколко години и се беше отворил за израстващо ученичество в църковното семейство, той би могъл да спаси положението си.

Божието видение за църквата не е същото като това на Западния Религиозен Потребител!

Бог вижда Своите Хора като СЕМЕЙСТВО, в което ние сме свързани чрез връзки на любов, приемане и принадлежност. Божието видение за църквата е за АРМИЯ, която трябва да бъде обучена да функционира като едно, за да завладее врага! Бог вижда църквата като Негово ЗДАНИЕ, където ние сме съградени заедно като живи камъни, за да наследим Неговата Слава. Божият замисъл за църквата е тя да бъде Неговото ТЯЛО на Земята, където всеки член намира своята значимост и функционалност в отношенията си с останалите членове и където никой не може да функционира в изолация. (Отделете малко време и си представете отделено сърце, което се намира на масата и изпомпва кръв, която няма къде да отиде, защото не може да функционира извън своето Божествено определено място в човешкото тяло…) Забележете, че всички образи, споменати по-горе (Семейство, Армия, Здание и Тяло) са силно съсредоточени върху силата да бъдем част от нещо по-голямо от себе си!

Бог създаде местната църква да бъде място, в което непрекъснато се снабдяваме и изграждаме във вярата, за да се случи всичко, което Той има за нас. Както всеки градинар знае, едно растение изисква добра почва и грижливо подхранване, за да расте. Когато се отделим от тази точка на контакт с тялото на Христос, ние пропускаме систематичното възпитание, предназначено от Бог да ни държи на здравословно място и да ни помага да израстваме в пълнотата на Неговата воля за нашия живот. Резултатът е разрушена версия на това, което би трябвало да бъдем и да вършим в Неговото царство. Тъжната реалност за мнозина е, че тъй като те не са изпитали противоположното преживяване, което да използват за сравнение, никога няма да осъзнаят, че живеят в състояние на разочарование. Единственото, което познават, е тяхното текущо състояние и никога няма да разберат какво липсва.

За съжаление църковните лидери прекланят глава пред натиска на християнското потребление.

Това, което върви на подсъзантелно ниво звучи така: “И така вие всички искате супер изглеждаща религиозна служба?” Възможно е. И от тук се появява съвременната църква: с минимални изисквания към хората в нея, подхождаща и на най-повърхностния християнин, развличаща, но без да говори за грях, църкви които угаждат на културата, но им липсва субстанция. Това са онзи вид църкви, които произвеждат “ християни – консуматори” в най-завършен вид. Модел, произхождащ направо от ада.

В заключение, ако църквата е толкова жизненоважна за нашия живот:

– Не трябва ли да сме сигурни, че нашите църкви са силни и раждат живот?
– Където е Бог, там е и Духа на Живота – като запален светилник.
– Това е прогресивно, променящо се и нарастващо като животворен организъм, отразяващ и излъчващ живота на Бог.

Нека направим всичко, което можем, за да сме сигурни, че ще изпълним нашата част за растежа на Тялото Христово. Каквито и пробиви да бъдат постигнати на различни територии, могат ли те да бъдат поддържани и да останат свободни без даващи живот църкви?

Ефесяни 4:11-16

Матей 16:18-19