Част 4 - Когато постите ... - Църква Вдъхновение

В Матей 6:16, Исус ясно заяви на своите ученици, че постът, като духовна дисциплина и практика, ще бъде важна част от живота им на тази земя…

… неизменна съставка от нашето духовно развитие и промяна.

Именно поради тази причина е много важно да разберем каква е целта на поста и защо Исус казва “когато постите”, а НЕ “ако постите”. Думата “пост” идва от еврейската дума “sum”, която означава “да покрия устата си” или от гръцката “nesteuo” в Новия Завет, която означава “въздържам се”. В Стария Завет постът е свързан с това да поискаш нещо от Бога.

“А когато постите, не бивайте унили, като лицемерите; защото те помрачават лицата си, за да ги виждат човеците, че постят. Истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.”

– Матей 6 : 16

Принципът е следният:

Важността на молбата предизвиква човек да бъде загрижен за собственото си духовно състояние до такава степен, че физическите нужди да останат на по-заден план. С други думи, актът на постене е процес, който води до очистване и смирение пред Бога.

Постът е свързан с въздържане от храна и/или вода за определен период от време с дадена конкретна духовна цел. Въздържането само от храна е най-често практикуваният пост. В случаите, когато Библията говори за въздържане едновременно и от храна и от вода, периодът на пост е не повече от 3 дни (Деяния 9:9 на апостолите и Естер 4:21). Една от най-основната цели на поста е да се приближим до Бога. В своето послание, апостол Яков ни дава следната заръка, “приближете се до Бога и Бог ще се приближи до вас” (Яков 4:8).

Всеки, в своето взаимоотношение с Бога, стига до момент на духовен застой

Това са сезони, в които ние сме се отдалечили от Него, усещаме се “закотвени” на едно място, не чуваме гласа и водителството на Святият Дух. В резултат на това ставаме безразлични, незаинтересовани и апатични към духовните неща. Това са моментите, в които трябва се събудим и да направим стъпки в посока да се приближим до Бога.

Когато търсим възстановяване на взаимоотношението си с Бога, обновяване на духовния ни живот, нов тласък или специфично водителство, ние отделяме време да постим.

В този смисъл, фокусът не бива да е върху неяденето на храна, а върху Бога и нашето взаимоотношение с Него. В Псалом 35:13, цар Давид казва, че “смирява душата си с пост”. Великите мъже като Моисей, Илия, Данаил, Павел и самият Исус постеха, за да се доближат до Бога. ( Изход 34:28, 3Царе 19:8; Данаил 9:3; 2 Коринтяни 11:27; Матей 4:2). В Левити 23:27 Бог заповяда на евреите като народ да отделят един ден в годината, за да “наранят душите си”, а това според The New Unger’s Bible dictionary означава да постят.

Важно е да разберем, че приближаването до Бога не става от самосебе си или “естествено”, както понякога много вярващи си мислят.

Напротив… Онова, което в повечето случаи се случва “естествено”, е нашето отдалечаване от Бога, поради адамовата ни природа.Ето защо е важно да сме мъдри и да полагаме целенасочени усилия да се приближим до Бога в нашето мислене, убеждения, очаквания и ценности, за да отразим Христос в живота си.

Постът е ключова част от този процес, наречен освещаване.
Въпреки, че в Писанията постът е винаги свързан с въздържане от храна, има и други начини да се пости. Всяко нещо, от което се отказваме, за да се фокусираме изцяло на Бога, може да бъде счетено за пост.
Важно е да разберем, че основната цел на поста не е да се накаже плътта, a… да се пренасочи фокуса ни на Бога.
Постът не бива да се счита и като вид диета.
Целта на Библейския пост не е просто да изгубим излишни кила (въпреки, че това е полезно и най-вероятно ще се случи), а да придобием по-дълбоко взаимоотношение с Бога.
Всеки може да пости. Някои може и да нямат възможност да постят от храна (диабетиците например), но всеки може да се откаже от нещо, за да се приближи до Бога.
Постът не с цел да накараме Бог да направи нещо.
Това не е гладна стачка или бойкот. Бог никога няма да благослови нещо, което не е според Неговата воля, без значение колко много искаме.
Постът не променя Бог, Той променя нас.
Това е и причината постът да има ключов принос за нашето духовно развитие и е отговор в много ситуации.
Постът и молитвата вървят заедно.
Една от целите на поста е да ни помогне да имаме повече време да се молим и да търсим лицето Му.В Лука 2:37, виждаме пророчицата Ана да служи на Бога денем и нощем с “пост и молитва”. Това й помогна да развие чувствителност в духа си и да разпознае Спасителя в тялото на бебе – нещо, което остана скрито за повечето хора по онова време.
Постът и молитвата ни помагат да развием силна чувствителност към това, което прави Бог днес и сега.
В Матей 17:21, Исус казва на своите ученици, че определени демони и сили на мрака могат да бъдат изгонени само, когато прибавим към молитвата пост.
Постът е свързан и води до покаяние.
Покаянието е обръщане от нашите грешни пътища и приемане на Божиите. В Йона 3:5-9 ние виждаме цял град да се покайва чрез пост и молитва в резултат на пророчеството на Йона.
Постът е сила за разчупване демонични атаки и обсади.
Той обръща плановете на врага за живота ни – Естер 4 , Йосафат (2 Летописи 20:3), Езекия
Постът е свързан с протекция и защита – Ездра 8:21
Постът ни помага да се върнем в реалността, тъй като ние не сме себедостатъчни.
Помага ни да разберем колко чупливи сме и зависим на неща, които са извън нашия контрол.
Постът е свързан и с разчупване на духовни окови…
… както в нашия личен живот, така и в живота на хората, които обичаме и на които държим. Цели нации могат да бъдат освободени от демоничен контрол и духовен застой чрез пост и молитва, ако има сериозни църкви, които да практикуват това.