В своето послание, апостол Яков ни дава следната заръка, “приближете се до Бога и Бог ще се приближи до вас” (Яков 4:8).
Всеки, в своето взаимоотношение с Бога, стига до момент на духовен застой. Това са сезони, в които ние сме се отдалечили от Него, усещаме се “закотвени” на едно място, не чуваме гласа и водителството на Святият Дух. В резултатат на това ставаме безразлини, незаинтересовани и апатични към духовните неща.
Това са моментите, в които трябва се събудим и да направим стъпки в посока да се приближим до Бога. Когато търсим възстановяване на взаимоотношението си с Бога, обновяване на духовния ни живот, нов тласък или спецефично водителство, ние отделяме време да постим. В този смисъл, фокусът не бива да е върху неяденето на храна, а върху Бога и нашето взаимоотношение с Него.
“Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божията уста.”
– Матей 4 : 4
В Псалом 35:13, цар Давид казва, че “смирява душата си с пост”.
Великите мъже като Моисей, Елия, Данаил, Павел и самият Исус постеха, за да се доближат до Бога. (Изход 34:28, 3 Царе 19:8; Данаил 9:3; 2 Коринтяни 11:27; Матей 4:2). В Левити 23:27 Бог заповяда на евреите като народ да отделят един ден в годината, за да “наранят душите си”, а това според The New Unger’s Bible dictionary означава да постят.
“И Моисей стоя с Господа четиридесет дена и четиридесет нощи без да яде хляб или да пие вода.”
– Изход 34 : 28
Важно е да разберем, че приближаването до Бога не става от самосебе си или “естествено”, както понякога много вярващи си мислят.
Напротив… Онова, което в повечето случаи се случва “естествено”, е нашето отдалечаване от Бога, поради адамовата ни природа.
Ето защо е важно да сме мъдри и да полагаме целенасочени усилия да се приближим до Бога в нашето мислене, убеждения, очаквания и ценности, за да отразим Христос в живота си.
Автор: п-р Калоян Курдоманов
