Да бъдеш ученик
Когато Исус Христос се възнесе, той не заръча на своите ученици, да направят всички хора вярващи в Бог, нито да основат християнска нация, той им каза: “идете затова и направете ученици от всички нации” Мат.28:19
Интересно защо не заръча същото нещо на тълпите, които го следваха?! В крайна сметка много от тях бяха изцелени, освободени, нахранени от него. Просто защото знаеше, че не може да разчита на тях. Да бъдеш ученик на Христос означава, не само да вярваш в Него, но да се учиш и да живееш като твоя Учител. Това е голямата разлика между ученик и просто вярващ.
Целият съвет на Бог
В Деяния 20:27 като се разделя с презвитерите от църквата в Ефес, апостол Павел им казва: “защото не се посвених да ви изявя цялата Божия воля ” В други преводи се говори за “целия съвет на Бога”. Като ученици на Христос е важно да познаваме целия Божий съвет, а не само някои отделни доктрини и учения от Бибилията. Защо? Понеже ако се хванем само за някое поучение, може да отидем в крайност и да изпуснем перспективата на цялата Божия воля.
Обикновено в Словото “ откровение балансира откровение”. Исус е наречен “лъва от Юда”, но той е и “ Божия Агнец”. Той изгони търговците в храма с бич, но и плака пред гроба на Лазар.
Разбиране за живот под благодат
Благодатта представлява незаслуженото Божие благоволение или помощ да живеем свят живот. В Римляни 8:2-4 се разкрива истината, че Христос дойде в плът, изпълни закона и умря за нас, за да може ние да живеем живота си изпълнявайки Божиите праведни изисквания чрез неговата благодат, сиреч чрез неговата способност и сила, която сам той ни дава.
От този пасаж става ясно, че благодатта се дава с конкретна цел-да бъдем способни да живеем свят живот. За разлика от библейската представа за благодат, според популярното днес учение за хипер-благодат, веднъж щом човек е спасен, той завинаги остава спасен, без значение какъв живот живее след това. Такова твърдение обаче няма никакво основание в Божието слово. Благодатта не дава позволение или лиценз за живот в грях. Библията ясно казва, че “заплатата за греха е смърт” Римл.6:23.
Благодатта и духовната дисциплина
Вероятно най-добрата картина, с която можем да си представим действието на благодатта в живота на един ученик на Христос, откриваме в Филипяни 2:12Б-13 “ … изработвайте спасението си със страх и трепет. Защото Бог е, който според благоволението си, действува във вас и да желаете това и да го изработвате.” Бог е този, който чрез Святия Дух ни дава както желанието, така и силата да изработваме спасението си, като се преобразяваме съобразно образа на неговия син.
Възможно е някои християни вземат този пасаж и да направят заключението, че понеже Бог ни дава и силата и желанието, то всичко в християнския живот, трябва да става “ естествено”. Под “естествено” в повечето случаи се има впредвид без или с минимални усилия, просто вървейки по течението на нашите желания, чувства, възприятия и действия. Всяко целенасочено усилие, ( без дори да споменаваме думата “страдание”), всяка духовна дисциплина, всяко “умъртвяване” на греховни навици се считат за “неестествени”, много често като проява на легализъм, и отделени от живота под благодат.
Смея да твърдя, че подобно твърдение, няма никакво основание в Божието слово. В Римл. 8:13 Павел казва: “защото ако живеете плътски ще умрете, но ако чрез Духа, умъртвявате телесните действия, ще живеете”. Тук е описано едно от действията на Божията благодат – умъртвяването на телесните действия, или греховните навици. Колко често умъртвяването е “естествено” действие, без усилия, без болка, без жертви?! В посланието към Евреите 2:9 се казва, че Исус “вкуси смърт, с Божията благодат, за всеки човек”. Как вкусваш смърт с Божията благодат, ей така “естествено”?!
Апостол Павел, казва в 1 Кор.15:10: “Но дадената на мене Негова благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички тях- не аз обаче, но Божията благодат, която беше с мене”. Думата “трудих се” в оригиналния гръцки означава също “да чувстваш умора”, “ да работиш здраво при намаляваща сила”. Явно е, че Павел не чакаше нещата да се случат “естествено”, той се възползва от дадената му благодат, но извърши и своята част като се труди и положи усилие.
Границата между благодат и легализъм
Къде обаче нашите усилия като ученици на Христос се отклоняват от благодатта и преминават в легализъм? Често това е една от най-прекрачваните граници от нас християните. Израстнах в семейство където моята баба и майка ме научиха на здрав физически труд още от 6-7 годишна възраст. Нищо не идваше “естествено”, очакваше се от мен да се включвам активно във всякаква селскостопанска работа. Работата трябваше да се свърши и никой не ме питаше дали искам или не. Това изработи в мен трудови навици и чувство на отговорност, за които съм безкрайно благодарен на близките си, но също така се оказа донякъде препятствие в ходенето ми с Христос.
Когато думата “трябва” не те плаши, и си свикнал да я чуваш и да и се покоряваш, често чувството на отговорност може да те доведе на място в ходенето ти с Бог, където почти неусетно “трябва” се превръща в правило и ежедневие и твоите желания отстъпват на заден план. Представата ти за Бог и за ходенето ти с него, дори за нещата, за които те е призовал, било то работа, взаимоотношения, молитва, четене на Библията и свидетелство за Него се превръщат в закон, в “ трябва” и ти неусетно се хлъзгаш по повърхността на легализма, или живота под закон.
Галатяните, до които пише апостол Павел, както не са далеч географски от нас (провинция в днешна Турция), така и не са далеч от манталитета, който преобладава в живота на много християни днес. В Галатяни 5:4 Павел ясно заявява: “Вие, които желаете да се оправдавате чрез закона сте се отлъчили от Христа, отпаднали сте от благодатта”. Всеки от нас, който съзнателно или не съзнателно решава да угоди на Бог основавайки се на своите дела, спира да разчита на Христос и прекъсва връзката си с Божията благодат.
Много често симптомите на живота под закон, са липса на желание в ходенето ни с Бог и служението към другите, в молитвата и четенето на Словото, както и в общението с други християни. Много често легализмът се проявява чрез постоянно чувство на вина, че не си достатъчно добър, че не се молиш както трябва, че не си достатъчно угоден на Бог в думи или действия. Усещането, че Бог постоянно е нещо недоволен от теб, или че ти винаги си недоволен от себе си; перманентния диалог със себе си, когато си казваш: “ хайде положи още малко усилия, напъни се още малко, и нещата може би ще се получат… Всичко това произвежда едно постепенно отдалечаване от Бог, от живота и снабдяването, което той има за теб.
“Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат.”
– Яков 4:6
Как да бъдем свободни от хватката на легализма
Много често легализмът взима превес в нашето ходене с Бог, когато основно разчитаме на нашите усилия да му бъдем угодни. Моментът, в който осъзнаем, че сами не можем и имаме нужда от реална помощ да живеем праведно, е нашият шанс да се смирим и да приемем помощ или благодат от Бог. Смирението не е умствено заключение и съгласие, а отношение на сърцето, свързано с предаване и доверяване на живота ни в Божиите ръце. Когато се смирим ние признаваме пред себе си и пред Бог, че ние не можем без Него, а това признание несъмнено ще се отрази болезнено на нашата гордост.
Съзнателност за нашата грешна природа
Много често когато сме се “ хванали на хорото” да угаждаме на Бог с нашите усилия и дела, ние губим съзнателност за плътската или греховната природа в нас, понеже всячески се стремим да бъдем праведни и съвършени, но с наши собствени усилия. Оттук често си поставяме много високи очаквания към нас самите и околните. Грешките си приемаме болезнено и често се “самобичуваме” с вина и осъждение.
Единственият лек за “заклетия легалист” е да познае кръста на Исус Христос! Заедно с Христос на кръста бяха приковани нашите грехове и плътската ни природа. Поради неговата жертва днес кръвта му ни очиства от всеки грях, след като го признаем и изповядаме пред Бог. Християнин, който е свикнал да живее чрез своите си дела, а не чрез кръста, много често не знае какво да прави, когато види проявена своята плътска (или греховна) природа. Обикновено, се опитва да “компенсира” греха и не съвършенствата си с повече усилия и повече праведни дела.
Но ученик на Исус, който е познал Божията милост, не се страхува от плътската природа. Той знае, че ако изповяда греховете си Бог е верен и праведен да му прости и да го очисти от всеки грях. (1 Йоан 1:9). Уповава на Бог и неговата благодат, за да може да живее праведно, но в същото време осъзнава, че живее в тяло от плът, и неговата греховна природа може да се прояви във всеки един момент. Този факт, от своя страна му помага да не живее с илюзията, че ще е перфектен и да няма твърде високи и нереалистични очаквания към себе си.
Когато човек е преживял Божията милост към себе си, той може да третира себе си с милост, а милостта е най-голямото оръжие срещу легалистичния дух и начин на мислене. В Матей 9:13 Исус каза “желая милост, а не жертва”. В усилията си да угодиш на Бог може да направиш големи жертви, но от това, няма да се почувстваш по-приет и по-възлюбен от Бог. Единствено, когато приемеш неговата незаслужена милост и любов, ще тръгнеш по пътя на вътрешна промяна, която Бог копнее за всяко едно от своите деца. Промяна, която Неговият Дух изработва в нас, не поради наши дела, но поради Неговата милост и благодат.
“Изработвайте спасението си със страх и трепет. Защото Бог е, който според благоволението си, действува във вас и да желаете това и да го изработвате.”
– Филипяни 2:12
Автор: Алексанър Джоргов
{Източник: A city on a hill}
Уникална статия! Благодрая Александър! Изключително съм насърчена! Много неща ми помогна да разбера , по-скоро отново да се замисля върху тях!