“Върнете се към крепостта си, вие затворници на надеждата.”
– Захария 9:12 (NIV)
Старозаветният пророк Захария, живеещ през времето на персийския цар Дарии, след като вече първата група израиляни са се завърнали от Вавилонския плен, нарича народа на Израел “затворници на надеждата”. Логично изниква въпроса “Възможно ли е някой да бъде затворник на надеждата?” Надеждата не е ли онази, която те освобождава, дава криле, привдига те да продължиш напред?!
За нас вярващите в Бога на Израел и неговия син Исус Христос, ние имаме толкова много причини за надежда.
В 1 Послание на ап.Петър 1:3 се казва “Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който според голямата Си милост ни възроди за жива надежда чрез възкресението на Исус Христос от мъртвите”. Поради възкресението на Христос, всеки който вярва в него може да получи свободен достъп до Бог, да преживее прошка и изчистване на съвеста от всеки грях поради това, което Исус направи за нас.
Христос е нашата жива, възкръснала надежда!
Ако има някой, с най-много причини за надежда това, сме ние християните. Аз нямам нищо против да бъда “затворник на надеждата”, пълен с нея, и даващ от нея на другите около мен. Всичко, което е нужно е да се върна към моята крепост и прибежище Исус Христос, който е моята и твоята жива надежда!
Това е и Неговият копнеж – да бъдем близо до Него.
Автор: Алексанър Джоргов
{Източник: A city on a hill}