Да, понякога ако имаме огорчение към някой или непростителност е разбираемо да ни мине такава мисъл. Но когато искаме да споделим добрите вести за Исус Христос с някой познат или наш близък точно тази мисъл може да разкрие много за състоянието на нашите сърца и да ни върне към истинския смисъл за споделяне на благовестието.
“Имайки такава дълбока обич към вас, за нас беше радост да споделим не само Божието благовестие с вас, но също и нашите собствени животи, понеже ни бяхте станали много скъпи (скъпоценни).”
– 1 Сол 2:8 (прев. Amplified Bible).
Тук апостол Павел дърпа завесата и ни разкрива сърцето си: “ Аз ви споделих, не само че Исус ви обича, но аз също така ви обичам!”.
Не рядко съм споделял благовестието с хора, без непременно да имам обич в сърцето си към тях. Не съм се интересувал от тях като хора, симулирал съм (или съм се опитвал) да проявя интерес, само за да стигна до момента, в който да им споделя, че Исус ги обича. Големият въпрос, който си задавам обаче е не дали Исус ги обича, понеже това е неоспорим факт от Библията. Въпросът е дали аз ги обичам? Когато си отговорим на този въпрос, вярвам, че ще успеем да отговорим и на друг: “Защо моето свидетелстване за Христос не дава плодове?”
Имам приятел, който ми е скъп и го обичам като такъв. Все още той не вярва в Христос и не го следва в живота си. Но осъзнах, че когато започнах да го обичам от сърце, да харесвам да се чувам и виждам с него, нещо се промени в моето споделяне на Евангелието. Сега смятам, че мога да му кажа всичко, без притеснение за неговата реакция, просто защото ми пука за него.
Ако си достатъчно смел, за да бъдеш честен със себе си, и признаеш, че често споделяш вярата си в Христос без непременно да обичаш човека пред теб, това е добра отправна точка за промяна. Святият Дух е Духът на истината. Когато се обърнем към Него той може да смекчи сърцата ни, така да ги стопли, че нашия познат, приятел, колега, не само да чуе за Божията любов, но да я види и усети вътре в нас.
Автор: Алексанър Джоргов
{Източник: A city on a hill}
