Как да разговаряме с малкото дете?

Децата имат нужда от разговор, но дори повече от това… те функционират най-добре с правилно структурирани програми.

Децата в предучилищна възраст се чувстват малки в този свят… а на самите тях се случват толкова много неща!

Важно е да бъдете на една страница с партньора по отношение на децата, избягвайки разногласията. Те очакват предвидимост и искат да знаят какво ще им се случи, защото това им дава усещане за контрол над положението и сигурност.

Разбира се, всяко уважаващо себе си дете иска да ръководи всичко и целият свят да се върти около него 🙂

Предвидимата програма може много да помогне на тези деца, като ги накара да се чувстват в безопасност и в същото време ги научи на отговорност.

Малките деца вечно се противят на нещо. Не сте изненадани вероятно?

Деца, които успяват да разбират установена рутина, а не постоянно предизвикани от „случайни обстоятелства“, имат повече възможност да съдействат.

Създаването на ежедневен/седмичен план е един добър начин да дадем сигурност на малките сладури, като те предварително знаят „какво ще се прави днес“.

Но как наистина да си говорим с малкото дете?

Преди да говорим с малкото дете е важно да сме спокойни, не гневни и натоварени, а в контрол на ситуацията.

Лесно е да се каже, на практика е друго, знам. Всички често сме много уморени след тежък ден и изливаме емоциите – негативни и позитивни, на най-близките.

Но е добре да се стремим към емоционална уравновесеност, за да има смисъл дисциплината ни. В противен случай започва един порочен кръг на гневни изблици и от двете страни, който не води до добри резултати.

Създаването на режим може да бъде полезно както за децата, така и за родителите. Вярно е, че много от нас обичат да решават „в последния момент“, но нека НИЕ да определяме кои правила можем да нарушим.

Ако програмата на самото дете е организирана по този начин, просто естествено, животът може да ни погълне и да ни накара да се чувстаме объркани и тотално извън контрол.

От друга страна, основно важно за нас като родители е да сме гъвкави и чувствителни за нуждите на наследниците ни. Не всичко е план и програма.

Децата, които имат ситуация на развод или друга специфична ситуация, току-що родило се братче, например, могат да се окажат доста по-активни от обичайното и да привличат внимание. Обичайте ги много и им дайте специално внимание.

Когато станете сутрин… привършете с прегръдките и му кажете:

Може би въпросното приключение ще бъде отиването до магазина или до аптеката, до градината. Ако третирате това като възможност за научаване на нови неща, детето ви ще го вижда по същия начин.

Когато се прибирате от някъде, обобщете деня по следния начин:

След това може да говорите за предстоящите неща:

Означава ли това, че ние „принуждаваме“ децата си да следват определена програма и да не се заглеждат в света около тях?

Разбира се, че не!

Програмата на детето се нуждае от достатъчно гъвкавост, както казах по-горе, за да му помогне да върши най-важните задачи в живота – наблюдаване и експерементиране. Ако искаш детето ти да бъде истински щастливо, насочи го да помирише роза или да наблюдава гъсеница!

Децата също трябва да имат достатъчно възможности да вземат собствени решения затова как да използват времето в определени части от рутината им.

Предварително направената програма помага на децата да знаят какво да очакват и да се наслаждават на момента, отколкото да се безпокоят затова какво да правят по-нататък.

За да помогнете на детето си да добие усещане за „организираност“, силно ви препоръчвам да си направите „Рутинна таблица“.

Използвайте визуални средства!

Има много идеи как да се направи това, но обикновено това е просто картон върху който има снимки или картинки на всички неща, които детето прави през деня. Тези картинки могат да се купят, но можете да си направите и собствени като използвате вече готови модели за пример.

Идеята е просто да направите снимки (или да намерите картинки) на нещата, които детето ви прави всеки ден:

•събуждане;

•обличане;

•ходене до тоалетна;

•закуска;

•игра;

•дрямка и др.

Можете да напишете думите до картинката. Някои хора обичат да нареждат картинките във формата на кръг, но малките деца обикновено мислят повече в права линия.

Така часовникът може и да не свърши толкова добра работа, колкото правата линия. Наредете картинките върху картон по реда, в който се случват.

Добре е да използвате тиксо или велкро вместо лепило, за да може ако се наложи да сменяте картинките с някои извънредни събития, като „ходене до баба“, например. Можете дори и да си купите магнитна дъска, като залепите картинките върху магнитчета, което ще помогне за повече „подвижност“ на програмата.

Когато детето ви започне да става по-голямо

… можете да разделите програмата на сутрешна и вечерна рутина, за да може детето постепенно да става по-отговорно за своята програма.

Сложете картинките от сутрешната рутина в плик за писма под дъската, за да може детето само да си ги нарежда и да започна реда им. Тази идея с дъската и картинките помага на детето да“взима нещата в свои ръце“, като помага затова да не се включвате във всяка една стъпка на тригодишното си мъниче.

Със сигурност е добре да наглеждате нещата и да започвате деня, като гушкате и насърчавате дететето си.

Опитвайте се малко по малко да го оставяте да се опитва да свиква с програмата само, без постоянно да му натяквате заповеди.

Чудесно е да въвличаме малките винаги, където е възможно, да предлагат идеи и да учавстват в съставянето на седмичния или ежедневния план, да избират цветове, картинки…всичко, което могат.

Как да говорим с малкото дете? Говорете ентусиазирано:

Децата със силна воля много обичат рутинните програми, тъй като по този начин успяват да бъдат в контрол на себе си и да избягват споровете.

Независимо от това, всички деца обичат да имат чувство за контрол над рутината си и в същото време да се чувстват по-малко контролирани отвън.

Автономията е основна човешка нужда, а децата, които получават повече свобода, когато могат да я контролират, обикновено са по-склонни да слушат наставленията на родителите си.

На всичкото отгоре, по този начин детето ви се учи на отговорност от много ранна възраст! Това означава че постепенно постоянното напомняне от ваша страна ще изчезне, а вие ще успеете да се насладите максимално на детето си и неговите умения!

Каква страхотна основа за полагане преди вашето дете да стигне до училищна възраст