“Кой е слаб и аз да не се чувствам слаб, кой се съблазнява и аз да не горя отвътре”
– 2 Кор.11:29 NIV.
Едно нещо, което наистина ядосваше апостол Павел, бяха обидите, огорченията и разочарованията, които отклоняваха християните от първата църква от тяхното следване на Христос. Думата “съблазън” в българския език, с която често се превежда гръцката дума “скандализо“, за съжаление има много ограничен смисъл и не предава ясно истинското съдържание на тази дума.
“Да се съблазниш” не означава само да бъдеш подведен в грях, но също така:
- да предизвикаш някой да те гледа с недоверие
- да изоставиш
- да се обидиш на някой
- да видиш в друг онова, което не одобряваш
- да си съставиш неправилна преценка за някого
- да отсъдиш неправилно за друг
“И блажен онзи, който не се съблазни в Мене (който не ми се обиди)”
– Лука 7:23.
Да се обидиш на Исус
Колко обидени християни има днес в България? Обидени на други, обидени на църквата, на лидерите, на Бог… За съжаление, всеки от нас в един или друг момент вероятно е действал като “обидена госпожица” пред Бог. Само дето на малко ни стиска да си го признаем.
Най-често обидата идва поради разочарования от непосрещнати очаквания. Самите ученици на Христос преживяваха такъв момент. В Евангелието на Матей 26:31-33 сам Исус предрече това казвайки: “Всички вие ще се съблазните в мен тази нощ.” Всъщност това, което Исус им каза е, че те ще се разочароват от него! Разочарованието им дойде от техните непосрещнати очаквания: “ а ние се надявахме, че той е онзи, който ще избави Израил” (Лука 24:21). Учениците вярваха, че Исус ще бъде бъдещият цар на Израел, който ще ги избави от техните неволи. Какво обаче направи Той? Доброволно се предаде на първосвещенниците. Тяхното разочарование от Исус беше явно, затова и те се разбягаха и го оставиха, когато беше арестуван. (Марк 14:50). “Аз никога няма да се разочаровам”. На английски има един хубав израз: “ Никога не казвай никога” ( Never say never)… Петър каза на Исус преди да бъде предаден: “дори и всички да се разочароват от теб, аз никога няма да се разочаровам” ( Матей 26:33 KJV).
Както Петър, така и ние малко познаваме себе си! Ако ти си религиозен вярващ и си казваш като Петър: “Аз никога няма да се разочаровам от моя Господ”, моля отговори на следния въпрос: Ти по свят ли си от свети Петър, свети Йоан и свети Яков? Понеже те всички вкупом го направиха, след три години, прекарани с Исус.
Нашите споделени или несподелени очаквания.
Всеки от нас има очаквания към Господ. Някои от тях споделяме в молитва, а други, дори несподелени, насочваме към Него често подсъзнателно. Когато те не бъдат посрещнати от Бог на нашето време, по нашия начин и т.н., ние често се разочароваме. Ако не се справим с разочарованието, пониква огорчение и в резултат на това, ние се отдръпваме от нашето взаимотношение с Господ. Можем дори и да се отречем от него, както направи Петър ( Марк 14:66-73). Много често ние като християни не съзнаваме очакванията, които отправяме към Господ и към другите, и след като не бъдат посрещнати, неминуемо се разочароваме.
Бог не ти е длъжен за нищо
Едно от най-освобождаващите откровения, които можем да получим е, че Бог не ни е длъжен за нищо. Ако Бог ми беше длъжен за нещо, това бе да ме изпрати в ада, където по право ми беше мястото. Но Той, по свое решение (не задължение), изпрати сина си да умре за теб и мен! Когато се моля според Неговите обещания, аз мога да очаквам отговор по Неговата воля, на Неговото време и по Неговия начин.
Кривото огледало на разочарованието
Когато сме обидени на Бог, ние имаме изкривена представа за това, кой е Той, и какви са Неговите мисли за нас. В Посланието на Яков 1:13 се казва, че “Бог не се изкушава от зло,” сиреч Бог не върши зло, нито някой може да го накара да извърши. Ако гледайки през огледалото на нашето разочарование и обида изглежда, сякаш Бог ни е онеправдал и разочаровал, нека коригираме представата си за Него според Словото Му, а не според нашите субективни чувства и преживявания. Бог не е виновен за нашите провали, разочарования, малоценности и провалени взаимотношения. Той може да ни помогне да излезем от тях, но по никакъв начин не е техният автор.
Бог очарова, Той не разочарова
“ … а всеки се изкушава като се завлича и подлъгва от собствената си страст” Яков 1:14
Често пъти нашите непосрещнати очаквания са резултат от собствените ни страсти и желания. След като помолим Святият Дух да претърси сърцето ни и мотивите ни, може да се окаже че неизпълнените ни надежди са били предизвикани от същите тези наши страсти и желания. Ако пък това не е случаят, нека с вяра и търпение да наследим обещаните благословения (Евреи 6:12). На Своето време и по Неговия начин Бог знае как да ни очарова, а не разочарова! Той винаги остава верен на Своите обещания.
Благодаря за словото