Ако има Бог, защо хората страдат?

Въпросът за съществуването на Бог и човешкото страдание е ключов за достигане до вярата за много от нас.

През вековете различни философи, главно атеисти и агностици, са достигнали до следното заключение: “Ако има Бог, който позволява да има страдание, то Той или не е добър, или не е всемогъщ. Ако Бог беше добър, Той щеше да желае да изкорени всяко зло, което причинява страдание на хората. Ако пък беше всемогъщ, щеше да е способен да го направи. Така, че ако има Бог, Той или не е добър или не е всемогъщ, понеже злото тържествува.”

Колко от вас сте водили такъв философски дебат в ума си? За да потърсим отговора, който сам Бог дава в своето слово Библията, ще трябва да се върнем в самото начало, още при сътворението.

Интересно е, че на земята, която Бог създаде нямаше зло.

Първите хора Адам и Ева, създадени по образ и подобие на Бог, се радваха на творението и на взаимоотношението си с Него. Всичко започна, когато те сами решиха да излезнат от този божествен ред, и послушаха гласът на змията, която е преобраз на противника на Бог – сатана. Така, че първоначално Бог не създаде свят на болка и страдание. Това, никога не е била Неговата идея. След като сътвори всичко, сам Бог го определи като добро.

В момента обаче, когато първите хора се разбунтуваха срещу Бог, започна да навлиза друг ред, който не беше божествения. Грях, болка, страдание, ревност, мъст и убийство си проправиха път още в самото начало и обхванаха всеки човек. Бог беше дал на хората да владеят земята, но те доброволно предадоха повереното им в ръцете на друг.

Можеше ли Бог да се намеси да изличи всичко и човечеството да мине в графата неуспешен експеримент? Вероятно да. Той почти го направи по времето на Ной, като остави само него и семейството му.

Но Божията идея бе да създаде подобни Нему създания, които свободно да могат да избират, включително дали да обичат Бог или не. Не е възможно да обичаш, без да имаш свободен избор за това. Бог не създаде роботи, които да правят само това, което Той иска. Пое ли Господ голям риск, създавайки човек със свободна воля, чрез която да може да избере както добро, така и зло? Със сигурност да, но поетия риск си струваше.

“Значи с всичко изложено до тук, искаш да кажеш, че вината за страданието ни е в голяма част наша?” Колкото и да не ми се иска да е така ще трябва да отговоря утвърдително. Библията казва в Псалом 115:16, че “Небесата са небеса на Господа; а земята Той даде на човешките синове.”

Това, което се случва на земята е основно наша отговорност

Много хора биха казали: Ако Бог бе загрижен за нас, щеше ли да остави човек като Хитлер да безчинства, убивайки шест милиона евреи и милиони други в резултат на войните?” Аз бих задал първо въпроса: “Беше ли загрижена Европа от възхода на Хитлер и какво направи тя, за да го предотврати? Или гледаше равнодушно докато Хитлер плячкосваше Чехословакия и пращаше евреите в концентрационни лагери?” Ако ние не се борим срещу злото, защо Бог да ни помага?!

Бог промисли начин за справяне със злото

Независимо, че заразата на греха и смъртта бе обхванала вече цялото човечество, Бог намери начин, пращайки собственият си Син да умре на кръста, понасяйки наказанието за нашите грехове. Бог не трябваше да прави това, но го направи, поради любовта си към нас. И сега всеки, който вярва и приеме за себе си, че Христос е умрял за греховете ни, и възкръснал за нашето оправдание, може да прекара вечността заедно с Бог на Небето.

“Добре, но това решава проблема с греха ни и с вечната ни съдба, но не отмахва злото на земята днес и сега?” Да, така е. Но Библията ни казва, че един ден и това, ще се случи. Дори физическата смърт, на която всички все още сме подвластни ще бъде унищожена. (Откр. 20:14)

Злото и естественото творение

Вече споменахме как греха навлезе в човека, но неговата поквара, не пожали и повереното на хората – земята. Земетресения, природни бедствия, цунами, наводнения и продължителни суши, пожари, не са резултат от климатичните промени, а от ефекта на смъртта и греха върху планетата Земя.

В книгата Римляни от Новия Завет се казва, че творението въздиша, чакайки да бъде освободено от тлението (Римл.8:21-22). Това вярвам, че ще се случи понеже един ден ще има ново небе и нова земя (Откровение 21:21).

Ролята на страданието според Еволюционната теория

“Всичко това ми звучи като детска приказка,” вероятно би възкликнал един атеист или вярващ в еволюционната теория. Съзнателно казвам, вярващ понеже е необходимо сериозно количество вяра, за да повярваш в нея.

Нека да видим коя теория звучи по-правдоподобна.

Според теорията за естествения подбор на Дарвин, оцеляват само най-силните и пригодими животински видове. Слабите, болните, сакатите и неприспособимите логично отпадат и загиват, за да направят път на по-силните и усъвършенстваните. И от тук, как бихме обяснили страданието?

Когато наш близък почине от болест вероятно той просто не се е приспособил и логично е трябвало да загине? А като преживеем спонтанен аборт? “Слабите е логично да отпаднат.” По логиката на същата теория на Дарвин, Хитлер е избивал инвалидите, психично болните, ромите и евреите, за да създаде “усъвършенстваната” арийска раса.

Предполагам, че вече виждате абсурдността на еволюционната теория, когато се опитаме да дадем чрез нея някакво обяснение за страданието и съществуването на злото.

“И все пак ако има Бог, защо Той не изличи злото веднъж завинаги днес и сега?”

Виждали ли сте комбайн, който жъне и премахва плевелите, а оставя само житото? Вероятно ако Бог направи това, той ще трябва да отсъди днес и сега и злото в нас самите, и ние ще трябва да отговаряме за него. Готов ли си за това? А твоите близки?

Дълготърпението на Бог е следствие на желанието Му всички да дойдат до покаяние и да се примирят с Него, изповядвайки и приемайки прошка за греха си, заради жертвата на Христос (Римл.2:4).

И все пак защо добрите хора страдат?

Напълно наясно съм, че много от въпросите у нас остават. Съгласен съм, че има случаи, когато Бог позволява праведни хора да страдат и виждаме промисъла Му в това, като при Йосиф в Стария Завет например.
Но в същото време не мога да се съглася, че във всяко страдание има някакъв Божи промисъл.

Как би могъл да обясниш на едно младо семейство какъв е Божия промисъл след петия спонтанен аборт, докато една 16 годишна тинейджърка забременява след първия път? Или на един баща, на когото терористи убиват и изнасилват жена му и дъщерите му пред очите му?

Истината е, че живеем в счупен свят и нямаме всички отговори. Дали дадено страдание е причинено от човешко греховно действие или бездействие, природен катаклизъм или е просто резултат на демоничното в един предаден на сатана свят, ние не знаем и можем само да предполагаме.

Но едно е ясно, Бог иска и може да се справи в крайна сметка с злото. Бог е добър дотолкова, че изпрати Сина си да пострада за нас. Неговото слово – Библията ни уверява, че един ден действието на злото и смъртта ще приключат веднъж завинаги.

Съвършен ли е този план? Не, и то не заради Бог, а поради бунта и падението на нас – хората. Но вярвам, че от гледната точка на Бог той е най-добрия възможен.