Постът като израз на копнеж

„Нима очаквате сватбарите да постят, когато младоженецът е сред тях? Докато е там, те няма да постят. Но ще дойде време, когато той ще им се отнеме и тогава ще постят.” Марк 2:19-20

Като християни ние постим по много причини. Постим за разрешаването на конкретни проблеми и ситуации, да чуем какво Бог има за нас, за изцеление и т.н. Всичко това е важно, ценно и вярвам, че Бог чува всяка наша молитва, която е изговорена с вяра в Него.

Но в този пасаж от Марк втора глава, Исус отговаря на запитване от хора, които сравняват Йоановите ученици и фарисеите, които постят с Неговите, които не са постили.

Исус отговаря чрез притча, оприличавайки своите ученици на сватбари, които са заедно с младоженеца. На друго място в Евангелията Йоан Кръстител нарича Исус – “младоженец” (Йоан 3:29).

Ти си роден, за да бъдеш обичан завинаги!

Кликни върху картинката и прочети повече.

Бил съм на много сватби. На всяка от тях времето на сватбарите с младоженеца е било време на веселие и празнуване, споделяйки му в този тържествен ден.

Какво става когато младоженеца го няма? В сватбарите остава копнежа да бъдат заедно с него.

Постът е време, когато Бог иска да разпали копнежа в нас за нашия младоженец – Исус Христос.

Всеки копнеж произлиза от липса. Липсата не е лошо нещо, напротив – тя ни предизвиква към действие. И тук е добре да си зададем въпроса: липсва ли ни Младоженеца? Липсва ли ни Неговото присъствие в живота ни?

Дали нашият пост е израз на това само да получим определени отговори или е също така израз на копнеж поради липса във взаимоотношението ни с Христос?!

Понеже ако отговорите са само основната цел, то тогава ние не бихме се различавали много от двамата сина в притчата за блудния син, чиято цел не беше взаимоотношение с техния баща и познаване на сърцето му, а неговото имане.