2020 – годината, която постави всичко, което знаехме за установено и всичко, което приемахме за даденост, под въпрос. Вече 11 месеца всички сме принудени да си правим равносметка за стойността и значимостта на всеки един елемент от нашето ежедневие. Всяко събуждане започва с въпросителна. Сякаш тежестта на думата „сигурност“ се трансформира в безтегловност за много от нещата, които до преди година парадирахме, че са под наш контрол.
А сега?
Сега сякаш “вестибуларният апарат” на нашето същество беше сериозно разстроен, в резултат на което, голяма част от нас започнахме да се съмняваме във всичко. Стремим се по-скоро да не си правим планове, защото „нищо не се знае вече“. Научихме се да не вдигаме очакванията си, да не се обнадеждаваме твърде много, защото страхът от поредната лоша новина, поредното разочарование, поредното отхвърлено CV, поредната рестрикция под формата на епидимилогична мярка, започна да става все по-реален за нас.
Как да знаем какво е надеждно днес?
Как да знам, че утре няма да се събудя пред поредния айсберг в “морето на живота ни”, пред поредната лоша новина, пред поредната негативна прогноза? Заслужава ли си да се надявам за каквото и да е? Надеждна ли е надеждата или 2020г. ти отне и нея?
Знаете как полезните изкопаеми са в голямата си част изчерпаеми блага. От друга страна слънчевата енергия се числи към неизчерпаемите природни ресурси, които правят живота ни възможен. Това е ресурсът, който бихме нарекли надежден, защото няма изглед да бъдем лишени от него.
Иска ми се да представя на вниманието ви, един също толкова жизненоважен за нашето добруване източник, който е на още по-голямо основание, надежден.
Досещате се, че ще си говорим за надеждата, нали… ?
Позволих си да “открадна” за вас нейното значение според българския тълковен речник, който казва, че “Надеждата е очакване, увереност в осъществяването на нещо приятно, радостно, добро.”
Забележете, че очакването не е вяло. В това определение не са визирани утопични идеи за живота. Говорим за една установеност, стабилна позиция, която се заема, въпреки обстоятелствата, а именно, че нещо добро ще дойде, че то пътува към нас.
За какво ни е това безпочвено надяване ще кажат някои?
Отговорът е прост – за да не се изгубим насред целия хаос, насред цялата негативност, която бива прокламирана ежеминутно през медиите.
Надеждата е като котва в бурни води
Надеждата условно можем да си я представим като котва, която не позволява вълните на отчаяние да ни заведат на място, което ние наричаме примирение. Виждате ли, котвата може да ни обезопаси, само ако я пуснем насред вълните. Как да сме сигурни, че ще застане където трябва?
Също като котвата, надеждата има само едно предназначение – да ни даде сили да очакваме осъществяването, идването на нещо по-добро. А то идва.
Надеждата спомага на нашия дух да си поеме глътка въздух, тя лекува нашия мироглед и приповдига душата ни. Не е възможно да посрещнеш нещо, което не очакваш. А какво избираш да очакваш е едно от малкото неща, които са под твоя суверенитет. А ти, какво избираш да очакваш днес?
„За душата ни тази надежда е като здрава и сигурна котва. Тя влиза във вътрешното светилище зад завесата, където като предвестник заради нас влезе Исус…“ Евреи 6:19-20 SPB
Ние като създадени от Бога творения, умираме вътрешно, ако сме без надежда. Тя е онова пламъче, което ни напомня ,че сме живи. За това – пази я, ако видиш, че ти се изплъзва, обърни се отново към Този, който ти я е дал и си припомни в Кого е скрит смисълът на живота.
„Надеждата може да променя съдби, да разсее облаците над тъгата и да ни изведе на повърхността, разкривайки пред нас нови хоризонти. Никога не спирайте да вярвате в нея и „не забравяй, че надеждата е нещо добро, може би най-доброто нещо, а добрите неща не умират“ – Ст.К.
Автор: Глория Курдоманова
Страхотно и много насърчаващо❤
Много хубаво казано, Глори! 🙂