Заровени съкровища

В какво време живеем само! Модерно е да направим живота си удобен, комфортен. Гледаме си спокойствието, борим се за оцеляване и все по-рядко се замисляме за хората до нас. И разбира се, имаме хиляди оправдания за този си начин на живот. Живота е толкова забързан, че не можем да му хванем начина, да усетим как точно да го живеем с тази скорост. Ежедневието на жената се е променило толкова много през последното десетилетие, уж има перални, уж имаме вода, ток по домовете. Сушим си дрехите в сушилни, готвим на бързи обороти. Можем да поръчаме почти всичко по телефона и да го имаме по най-бързия начин, докато един ден не спрем и не осъзнаем, че не всичко може да го имаме лесно и бързо. А то ни липсва и ни кара да се чувстваме празни и неудовлетворени. Защото тези неща са съкровища, заровени надълбоко и коства време и усилия да ги изровим и да ги живеем.

За какво говоря ли?

1) Да бъдем жени, с отворено сърце за другите.

Едно от тях е взаимоотношенията и приятелствата… Жените вече работим наравно с мъжете, стремглаво преследваме кариера, финансови цели, наши си мечти, че нямаме време дори и за кафе с приятели. Вечер сме толкова изморени, че няма как да поканим на гости някое близко семейство. А освен това трябва и да изчистим, да наготвим, о, по-добре забрави. Сега сме на 45 години, а когато бяхме на 25, живеехме в мизерни квартири, гледахме си децата до 7 годишна възраст, понеже вярвахме, че това е ценно и добро (нещо, за което не съжаляваме дори и за миг) и канехме гости поне един път в седмицата. А и нас ни канеха също, събирахме се, знаехме всеки с какво се бори, слагахме на масата каквото има, молихме се един за друг, децата ни растяха заедно, играеха, смеехме се искрено и дълго и Боже мой, сякаш бяхме по-ведри, по-щедри и по-човечни.

Има такава невероятна сила, в това да си приятел на някого. Да го поддържаш и подкрепяш през всички сезони на живота. Нещо се променя в нас, когато носим товара на другите. Прави ни по-мъдри, по-зрели, по-добри. Дава ни перспектива. Душата ни се сплита с болката на другия и всяка мисъл, съвет, споделени сълзи, като че ли имат двойна цена. Всяка молитва заедно, като че ли има по-голяма тежест. Всяка надежда заедно, по-голяма сила. Нещо се вдига от нас, когато споделяме душата си, олеква ни, освобождава ни, издига ни, избистря небето над нас. А приятелските думи „С теб съм“ кънтят смело в сърцето ни с всяка крачка напред.

Какво е да си жена с отворено сърце? Ние, жените, знаем как да носим в сърцата си другите. Създадени сме да бъдем помощник. Родени сме със способността само чрез поглед да се потопим за секунди в нечии дълбини. Четем между редовете неизречени истини. Усещаме неизказани чувства. Нежите ни думи на подкрепа дават криле. Тихото ни присъствие носи мир. Непреклонната ни вяра, прави чудеса. Живота ни, дава живот на другите.

Създадени в образ и подобие на Бог, ние сеем красота и любов където и да сме, в офиса, със семейството, с любимия. И дори и забързани, отвореното ни сърце, разцъфва при допира с другите. А каква градина ухае само, когато отвъд себе си, издигнем поглед към другите, когато се заслушаме и протегнали ръка приятелски за малко се поспрем.

2) Да бъдем жени, на които може да се разчита.

Друго съкровище е да си човек на думата, жена, която има мнение и го отстоява. В ежедневието ни, като че ли все повече се губи истинският образ на жената. Сякаш той се крие зад маски на красота, смиреност и перфектност. Образ, скрит зад мъжа, ходейки в неговата сянка, облекли това си решение с фалшивото покорство. А Бог, ни нарича царско свещенство, свои синове и дъщери. Нищо не би могло да измести ролята на една истинска жена нито в семейството, нито в обществото. А да сме истински е истинска ценност. Толкова невероятна привилегия е да си дете на живия Бог. Всеки от нас е създаден със смисъл и цел и само сгушени в обятията на своя Създател всеки един от нас би могъл да открие своето истинско „Аз“. Кои сме ние, каква е Божията воля за нас, как бихме могли да бъдем всичко за което сме създадени да бъдем. Познавайки Бог и познавайки себе си, нашето „Да“ става истинско „Да“. Виждайки ценността, която Бог вижда в нас лесно бихме могли да видим ценността в себе си и другите, да изправим глава и носещи в себе си Божият дух да погледнем на утрото с усмивка.

3) Да бъдем жени, за пример на поколенията.

Едно от най-ценните заровени съкровища обаче е да сме пример за поколението след нас. Да разговаряме с нашите деца, да ги успокояваме, съветваме … колко още неща можем да направим за тях-следващото поколение. Защото ако ние не го правим, Гугъл ли да го направи, или Фейсбук, или Инстаграм? Да, ще даде информация, факти, но не и …сърце, не и …душа, топлина, искреност.

От борда на директорите, до детските градини, като дъщери на Живия Бог, ние сме създадени с интелект, креативност, стратегическа перспектива, интуиция и талант за да изпълним призванието си на тази земя и бъдейки истински себе си, да сме пример за другите.

Нека през днешния ден поспрем за малко и си дадем равносметка, за моментите, които ни дават живот, вдъхновение, и ги направим по-чести и дълги, понеже те ни правят наистина богати и щастливи! Да си спомним за жените-съкровища в нашия живот, за които сме безкрайно благодарни и без които не можем. Тези жени, чието отворено сърце прави живота ни по-добър. Тези жени, на които разчитаме ежедневно. Тези жени, ходещи в силата на Божията любов и благодат, като които бихме искали да бъдем.