Когато Бог изпрати Мойсей при народа на Израел в книгата Изход, Той го упълномощи да прави чудеса , по които хората да разберат, че Мойсей е изпратен от Бог. По същия начин, когато пророк Илия говореше на невярващата нация, той направи така, че огън да слезе от небето, за да докаже, че Бог наистина е говорил чрез него. В същото време, Исус каза на Неговите ученици, че светът ще ни познае не по нашите чудеса, а по любовта ни един към друг. Това не е ли учудващо?
Важно е да отбележим, че знаменията и чудесата са важни днес така, както са били важни и едно време. Когато тези чудеса и знамения са в името на Исус, те сочат към факта, че Той е възкръснал от мъртвите. Те демонстрират, че Исус е все още жив и работи със сила. Също така, те потвърждават посланието, което разпространяваме.
Но тези чудеса сами по себе си не показват, че ние сме последователите на Христос. Всъщност любовта помежду ни е това, което го прави. Защо е така?
Простичко казано, защото Бог може да върши чудеса чрез всеки. Свръхестествените дарове могат да действат чрез нас, когато Бог пожелае, дори и да не сме в много добри отношения с Него. Но това да имаме истинска любов помежду си говори за променени животи. Тази любов сочи към това, че сме били с Исус.
Както Матю Хенри обяснява:
“Братската любов е значката на Христовите ученици. По това Той ги познава и по това те познават себе си (1 Йоан 2:14), за да може и други да ги познаят. Това е ливреята на Божието семейство, отличителния белег на Неговите ученици. По това Той иска да ги познават, превъзхождайки останалите, като се обичат помежду си. С това е бил известен и техният Учител; всеки, който е чувал за Него, няма как да не е чувал за Неговата велика любов; следователно, ако забележите група от хора, които демонстрират повече грижа един към друг от обикновено, кажете, “Със сигурност тези са последователи на Христос; личи си, че са прекарали време с Него.”
Всъщност това е сърцевината на нещата. Исус имаше репутация в света. Дори невярващите са чували историята за Неговата велика любов. Много от тях знаят, че Той е умрял заради греховете на този свят, и че ни е учил да обичаме враговете си. Голяма част знаят също така, че Исус е вършел на практика това, което е проповядвал.
Ето с какво Исус е известен в този свят. Това значи, че светът очаква хората, които твърдят, че са Негови последователи, да бъдат различни от другите. Светът дори ни обвинява, че не успяваме да изпълним това условие напълно. По думите на индийския философ Бара Дада, “Исус е идеален и прекрасен, но вие, християните, не сте като Него.”
Светът очаква ние да имаме тези черти.
Следователно, когато ние демонстрираме огромната любов, която Исус показа към нас, когато се обичаме така, както Той ни обикна, светът разпознава, че ние сме Негови ученици. Ние напомняме на хората за Него.
Хората си казват, “Има нещо различно в тези християни.” Затова те се чувстват притеглени към посланието, което ние разпространяваме. Както християнския апологет Тертулиан казва през втори век, “Езичниците биват спечелени, за да възкликнат с удивление: Вижте как тези християни се обичат, бидейки готови да дадат живота си един за друг.”
По думите на Брус Милър, “Една обичаща се общност, казва Исус, е видимо потвърждение на Евангелието.” Любовта е “финалната апологетика” (Франсис Шафър)… Да обичаш като Исус е да обичаш без разграничения или подбор. Когато този вид любов се влее в една общност, светът ще познае, че “те са имали преживяване с Исус” (Виж Деяния 4:13). И освен това, както Милън се изказва, “Тяхната взаимна любов се оказа магнита, който доведе езическите общества до Христос. Тя все още има потенциала да го прави.”
Този магнит действа и днес. Дори присмехулниците и скептиците, както и хората от други изповеди се чувстват привлечени към тази истинска любов. От това следва, както Г. Кампбел Моргън казва, “Мярката, в която Християните се провалят да обичат ближния си е мярката, в която светът не вярва на тях или на тяхното Християнство. Според Исус, това е финалния тест на ученичеството.” (Кризите на Христос)
Затова Йероним Блажени ни казва, че когато са питали апостол Йоан защо постоянно е казвал, “Дечица, обичайте се едни други,” Йоан отговорил, “Защото това е заповедта на Господа и ако изпълните само това, то то е достатъчно.”
Исус се моли на Отец от наша страна, казвайки, “Аз съм в тях и Ти си в Мене, за да бъдат в пълно единство и светът да разбере, че Ти си ме изпратил и си ги обикнал, както обикна Мене.” (Йоан 17:23)
Само с наши усилия, тази любов е недостижима. Но ако се задвижи чрез благодатта на Бог и се роди от близко взаимоотношение с Него, тя може да стане реалност.
*Източник: http://bit.ly/3bV7BMC
1 Comment