По време на първите три века след Христос, християните са били преследвани повече от всяка друга религиозна група. Заради техния отказ да почитат други богове или да се кланят на императора, те са били определяни като твърде отделени и ограничени, както и като заплаха за социалния ред.
Въпросът е защо, при положение, че на християните се е гледало зле и те са били изключвани от кръговете на влияние и бизнес, а често и убивани, има хора, които са ставали християни?
Какво е правело християнската общност толкова различна?
Нова идентичност
Лари Хъртадо ни посочва, че основата за това неповторимо социално явление била уникалната идентичност на християните. Преди Християнството “религиозна идентичност” не е съществувала, защото религията е била просто аспект от твоята етична или национална идентичност. Ако си бил от определен град, племе, или нация, ти си се покланял на съответните богове на този град, племе или нация. Религията е била просто даденост.
Християнството въвежда за първи път в човешката мисъл идеята, че ти сам избираш твоята религия, независимо от расата или класа ти.
Християнството също затвърждава идеята, че твоята вяра в Христос става твоята нова, най-дълбока идентичност, като в същото време не отстранява твоята раса, клас или пол.
Вместо това, взаимоотношението ти с Христос ги слага на второ място. Това означавало, за голям шок на Римското общество, че всички християни – независимо дали са били поробени, свободни, или от висшата класа – са вече равни в Христос (Гал. 3:26-29).
“Чрез вярата всички сте Божии деца в Христос Исус. Няма разлика между юдеин и езичник, роб и свободен, мъж и жена, защото всички сте едно в Исус.”
– Галатяни 3: 26,28
Това е била радикална промяна за стабилната структура и деления на Римското общество, и от нея излизат поне 5 характерни черти:
-
1. Ранната църква обхващала най-различни раси и имала единство в различните етнически кръгове, което било изумително.
Виж описанието на лидерството на църквата в Антиохия като пример Деяния 13гл. От книгата Деяния виждаме удивително единство между хората от различните раси.
Ефесяни 2 гл. е свидетелство за важността на расовото помирение като плод от Евангелието между християните.
-
2. Ранната църква била общност на прошката и помирението.
Както казахме и преди, християните често са били изолирани и критикувани, но те също са били интензивно преследвани, вкарвани в затвор, нападани и убивани. Въпреки това, християните проповядвали прошка и стопирали отмъщението срещу враговете си.
В култура на “срам и чест”, където се очаквало отмъщение, това било нечувано. Християните не се подигравали на опонентите си, още повече да им отвръщат с насилие.
-
3. Ранната църква е била известна с милостта си към бедните и страдащите.
Въпреки очакванията от хората да се грижат за бедните от семействата или племената си, помощта, която християните демонстрирали към всички бедни – дори към тези от други раси или религии, както в историята на Исус за Добрия Самарянин (Лука 10:25-37)- била нечувана.
По време на градските чуми, християните не бягали от градовете, но оставяли да се грижат за болните и умиращите от всички групи, много често с цената на собствения си живот.
-
4. Църквата била общност, посветена да защитава святостта на живота.
Тук не казваме само, че Християните се противопоставяли на аборта. Абортът по това време е бил доста опасен и сравнително рядък.
По-популярна практика била изоставянето на деца. Нежелани деца били изхвърляни на бунището, за да умрат там или да бъдат взети от трафиканти. Християните спасявали такива деца и се грижели за тях.
-
5. Християните проповядвали сексуална контракултура.
Римската култура настоявала омъжените жени със социален статус да се въздържат от секс извън брака, но се е очаквало мъжете (дори женените), да имат сексуални контакти с хора от по нисък социален статус (роби, проститутки и деца). Това не само се е позволявало, но даже се е считало за неизбежно. Това отчасти е било така, защото сексът в тази култура винаги е бил отражение на социалния статус. На него просто се е гледало като на неустоимо физическо удоволствие.
Сексуалните норми на християните, разбира се, са били различни.
Църквата забранява всякакъв секс извън хетеросексуалния брак. По-старите, “по-свободните” езически практики, в крайна сметка отстъпили място на по-строгите християнски норми, които имали много по-дълбоко разбиране за сексуалността.
Според тях сексът не е просто физическо удоволствие, но и начин да се отдадеш изцяло на другия човек и по-този начин да подражаваш на Бог, който предаде Себе си за нас в Христос.
Тази гледна точка също така третира всички хора като равни и отхвърля двойните стандарти за пол и социален статус.
И най-накрая, Християнството е гледало на сексуалния себе-контрол като на упражнение на човешка свобода, свидетелство, че ние не сме просто пионки на нашите желания или съдба.
Предизвикателство с любов
Християнството е имало ефект поради това, че ранната църква не е била част от заобикалящата я култура, но вместо това я е предизвиквала в любов.
Дали може същите тези принципи да предизвикат същия ефект, ако ги приложим и днес?
Автор:
