Забравената ценност на тишината

Има ли тишината някаква стойност за нашия молитвен живот като християни?

Да притихнеш пред Бог и да чакаш на Него, означава, че ти предаваш контрола и себе си в Неговите ръце.

Означава, че решаваш да приемеш от Него, без да си направил нещо в замяна, сиреч разчиташ на Неговата милост и любов, за да получиш от Него, а не на твоите дела.

Забравената християнска дисциплина на притихване пред Бог, е един от най-ефективните начини да разсъблечем дълбоко пропития в нас легализъм, на който градим дори взаимотношението си с Бог.

“Трябва да направя нещо, за да може Бог да се задвижи в живота ми. Трябва да направя нещо, за да преживея Бог или да се почувствам добре за себе си, не мога просто да стоя така.” Това е вярно дори и по времето на нашата молитва.

“Моята стойност е в това, което правя. Ако не съблеча обаче тази моя представа, че съм ценен и струвам нещо единствено ако правя, то никога няма да открия кой всъщност съм аз в Божиите очи- без да правя нищо.”

Твоите дела са като дреха, с която изглеждаш по даден начин, но всъщност ако не се осмелиш да я съблечеш никога няма да разбереш, кой си отдолу, сиреч каква е идентичността, която Бог ти е дал. Притихването пред Бог ни помага да отидем точно там.

Какво представлява твоя молитвен живот- само вършене на дела : молитва за нужди, ходатайство, духовно воюване, хваление, изповед или също така да БЪДЕШ с Бог, което означава просто да притихнеш и да останеш с Него сам в тишината. Понеже там е мястото където Той отговаря.