Или с други думи където няма видение:
-
падат задръжките
-
отпадат ценностите
Без Небесно видение в живота си, ние сме за никъде. Буквално. Това важи както за нас като общност, така и индивидуално.
Ето още няколко превода на същия стих, за да придобием по-ясна представа:
- “Ако хората не виждат какво прави Бог, те започват да се настъпват;” TMSG Bible
- “Без пророческо видение хората подивяват.” GWT Bible
- “Без водителство от Бога законът и редът изчезват.” CEV Bible
- “Където няма слово от Бога, хората са извън контрол.” NCV Bible
След това, видението трябва да бъд ясно комуникирано с хората около нас, за да вървим всички напред. Но преди всичко видението трябва да е ясно на самите нас, за да можем да го предадем на другите. Видението винаги търси отговор на въпроса: “Защо правим това, което правим?” Бог иска всеки един от нас да е вдъхновен от видение и да знае своята мисия на тази земя.
Ако изгубим мисията си, губим посоката на живота си.
Видението е подобно на “проглеждане”. То е като умствена картина, която веднъж получил, не можеш да избиеш от главата си, докато не я видиш в реалност. Пред теб се разкрива картина, която те впечатлява, провокира, вдъхновява, плаши, но неизбежно привлича. Тази картина е заразителна! След подобно проглеждане, ти и аз не сме вече същите. Може да го наречем още прозрение или проумяване. То ни зарежда и ни кара да се движим в определена посока. Дава ни съдба, усещане за смисъл, цел и посока. Небесното видение не е плод на нашето въображение. То не трябва да е мъгляво и объркано. Видението трябва да даде ясна картина и посока за онова, което да направим и постигнем.
Небесното видение обаче не е свързано с нас, а с Бога и другите.
Истинското видение се ражда в молитва, на колене, когато сме предадени на Господа. Всичко започва със сърцето ни… Ако то е охладняло и изстинало, значи сме направили нещо друго и някой друг “бог” в жиовта ни. Ако видението е свързано само с нас, нашите успехи, нашата реализация, нашите цели, нашите задачи, нашите… значи е човешко и душевно, родено е от плътта. А когато нещо е родено от плътта, то е мъртво родено.
Тогава, дори да правим най-различни неща, които на пръв поглед изглеждат “добри”, в основата им стои себеправедност и гордост. Разликата между себеправедност и Божията праведност е в това, че първата е основана на човешки постижения и гордост, а втората е дар от Него. Греховното ни естество или още адамовата ни природа държи в себе си бунт против Бога. Той е вроден в нас още със зачатието ни и се предава от нашите родители от поколение в поколение.
“И ГОСПОД ми отговори и каза: Напиши видението и го изложи ясно на плочи, за да може да се чете лесно.Защото видението се отнася за определено време, бърза към края и няма да излъже. Ако се бави, чакай го, защото непременно ще дойде, няма да закъснее.”
– Авакум 2:2-3
- Видението трябва да е написано
- Видението трябва да е ясно, за да може да се чете лесно
- Видението се отнася за определено време
- Видението бърза към края
- Видението няма да излъже
- Видението може да се забави
- Видението със сигурност ще дойде и няма да закъснее.
Ние не градим нашето Царство, а НЕГОВОТО.
Всичко, което е правим трябва да е за Него и да прославя Него.
Препоръчваме ви още:
Подбрани, кратки акценти от неделните служби на църква “Вдъхновение” – видео послания, с продължителност от 5 до 15 минути, които ще насърчат вярата ви.
Гледайте от тук: https://vdahnovenie.bg/video-podcasts/
Божието Слово е живо,деятелно…благодатен съм п-р.Кало и целият екип с които работи и се движи