Бог излекува окото ми след инцидент

Казвам се Атанас Петров и от 16 години се занимавам с ремонт на  климатици. 

Началото на ноември 2020г, мой клиент ми се обади за ремонт на климатика. Имаше теч някъде и изпускаше фреона. Намирането и отстраняването на този проблем предполага надуване на инсталацията с азот под високо налягане. Небрежност и недоглеждане от моя страна предизвика инцидент, при който поради високото налягане наблюдателното стъкло се пръсна на около 1 м. от мен и парченце стъкло с размери 4х4 мм от него попадна в окото ми. 

Такова стъкло се пръсна по подобен начин преди години и цялото ми лице беше в кръв, но този път окото ми кървеше…

Помолих клиента да  ме закара в Пирогов, а там ме чакаше брат ми. 

През целият път, около 30 мин, говорех с Бог. 

Първо поех отговорност пред Него за небрежността ми. Имаше как да избегна този инцидент, аз отлагах закупуването на редуцир на налагането. След като премина първоначалният шок казах на Бог, че за мен е важно, че съм жив. Ако може да спаси окото ми … искам да го спаси, но ако не може няма да драматизирам и ще продължа живота си без да обвинявам никого, дори себе си 

Приеха ме в болницата, брат ми се грижеше за мен като за малко дете. Разхождаше ме с количка нагоре – надолу, говореше с администрация, лекари… купи всичко, което трябваше, взимаше бързи решения. Обикновено аз се грижа за някого, … но сега брат ми се грижеше за мен и бях много спокоен. 

Лекарите зашиха окото, казаха че няма стъкло вътре, препоръчаха лечение и ме изписаха. Прибрах се вкъщи и съпругата ми пое грижата за мен. Направихме консултации с двама други лекари след това, единият от тях препоръча втора операция, понеже на ехограф видя нещо, за което заключи, че е стъкло. Ние не се доверихме и оставихме лечението на лекарите от Пирогов.

Междувременно се оказа, че съм се заразил с КОВИД 19. 

Не стига, че бях в шок заради окото, но трябваше да се изправя и срещу КОВИД 19. 

Карантинирах се и съпругата ми започна да се грижи за мен. Изкарах много тежък КОВИД, понеже вирусът все още беше нов, светът беше в истерия около него и нямаше много информация. Започнахме лечение с антибиотик, той не ми влияеше. Температурата ми беше почти постоянно около 39,5. Спрях да се храня, съпругата ми насила ме хранеше със супи. Тези, които ме познават знаят, че аз дори и болен имам апетит, но сега беше различно. 

Окото много ме болеше, заради високата температура не можех да спя, което много ме изморяваше.

Спомням си една нощ толкова много ме болеше окото, че аз започнах да плача от болка и да викам към Бог за помощ. Много ме болеше. Винаги съм смятал, че зъб боли най-много, но онази нощ окото ме болеше зверски. Бог се намеси и болката спря. Но температурата не спадаше. 

Може би на 7-мия ден жена ми се ядоса, беше през деня, затвори вратата на спалнята и започна да се моли. 

Така се молеше за мен, сякаш воюваше срещу цяла армия. 

Толкова силна, толкова решена резултатът да е различен. На другия ден температурата ми спадна, а аз за първи път успях да се наспя. 

Ковидът свърши, аз отидох на преглед за окото. Казаха ми, че се е възстановило на 90%, препоръчаха ми да си сменя работата и аз започнах малко по-малко да се връщам към нормалния ритъм на живот. 

През януари 2021 г. нещата с окото ми започнаха да се влошават. Аз забелязах,  че сякаш окото ми се влошава.. но си мислех, че е субективно, понеже продължавах да виждам. В един момент образът се загуби на 50% и ние отидохме на лекар. Лекарите в Пирогов ме прегледаха и изглеждаха силно притеснени. 

Отидохме при друг лекар и се оказа, че ретината ми е отлепена на 50 %. Налагаше се втора операция. На рентгеновата снимката не се виждаше стъкло.

Назначихме ден за операцията, легнах на масата и започнаха да ме оперират. Тази операция е рутинна за този доктор.  Той прави по 6 на ден, аз бях номер 5. Операцията е около 20-30 мин. 

В някакъв момент, точно преди да започне да затваря окото, лекарят взе да вика „стъкло, стъкло“ … беше силно притеснен откъде да го извади, с какво да го хване…но се справи.

Моята операция продължи 2 часа. 

След това имах около 1 месец възстановяване без да вдигам никакви тежести, до толкова, че отиваме на пазар и жена ми носи торбите, а аз като някой „Бей“ вървя до нея. Постепенно лекарят ми разреши да нося първо 10 кг. след това и повече. 

На последния преглед след като ме прегледа ме погледна и каза „от мен нямате никакви ограничения, живейте си живота“. 

Операцията беше успешна, окото и зрението ми възстановени на 100%. 

Наистина съм благодарен на Бог. 

Освен чудото с окото Бог направи още едно нещо тези месеци – видях силата на общността.

Операцията беше скъпа, аз бях почти 2 месеца без работа. Спестяванията ни се бяха стопили. Тогава църква Вдъхновение събра парите за операцията, а определени хора ни благословиха със суми, които ни помогнаха да оцелеем през 2-та  месеца, в които аз не можех да работя. 

Благодарен съм на Бог, че е верен и че окото ми е здраво. 

Бог изпрати един ангел в лицето на собственият ми брат, който се погрижи за мен докато бях в болницата, след това проверяваше всяка сутрин в 9:30 дали имам промяна и в каква посока. Пазаруваше ако се налагаше, така и не знам дали разбра колко съм му благодарен.

В този момент страшно много оцених грижовната ми съпруга, усещането да съм обгрижен,  защитен … безценно е.

Освен за мен, Веси трябваше успоредно да се грижи за 4-те ни деца.  Тя напълно отговаря на „Кой може да намери добродетелна жена? Защото е много по-скъпа от скъпоценни камъни. Сърцето на мъжа ѝ се уповава на нея и той няма да бъде лишен от изобилие.“ Притчи 31:10-11 VBG

Тя наистина е богатство за мен.

Сега напълно възстановен, работя с мъдрост. Ползвам редуцир на налагане, задължитено ползвам защитни очила и … не се претоварвам с тежести. 

Силно оценявам този втори шанс за окото и животът ми!