Битката за раждането на един живот

Когато бях малка мислех, че да имаш бебе е въпрос просто на решение на едно семейство, че най-големия проблем на една бременна са огромния корем и болезненото раждане.

Не предполагах, че да имаш дете може да бъде път, осеян с тревоги.

Със съпруга ми се запознахме на работното място. Не беше любов от пръв поглед, а любов зародена от опознаване и оценяване на другия. Да станем семейство беше едно от най-щастливите и най-правилни решения в живота ни. 6 години по-късно все още се опознаваме, надграждаме любовта си и се радваме на подкрепата си, без която трудно щяхме да минем през някои ситуации.

Малко след като се оженихме стигнахме до момента, в който бяхме готови и искахме семейството ни да се увеличи, но това не се оказа толкова лесно, колкото си мислех като дете. В този момент вече бяхме станали свидетели на неприятен развой свързан с бременност при близки, но вярвахме, че ние няма да имаме затруднения. За съжаление ни се наложи да изчакаме известно време докато чуем щастливата новина, че очакваме бебе. Но истинската трудност не беше това.

Цялата последвала бременност беше изпълнена с поводи за тревога. Още в първия триместър, имахме причина да се притесняваме от спонтанен аборт, последва ниско разполагане на бебето, контракции в 4 и в 6 месец. През по-голямата част от бременността ми бяха забранени пътуванията и почти всякаква физическа дейност. Приемах различни лекарства, за да предотвратим преждевременно раждане …

Беше трудно!

Следвахме предписанията на лекарите, но истината е, че това което реално можехме да правим е да се молим.

И се молихме много, ние и хората около нас.

Спомням си, че имаше дни, в които бях наистина уплашена за живота на детето и успявах да се облегна единствено на молитвата на хората около нас и на стихове от Библията. Въпреки страховете и предпоставките за неприятни развои, накрая получихме победа, роди се нашето момченце.