Денят на Независимостта

На 22 септември през 1908г. във Велико Търново, в църквата “Св. Четиридесет мъченици”, с манифест, княз Фердинанд обявява независимостта на Княжество България.Това е един от най-великите и достойни моменти в новата ни и най-нова история, който уви много малко българи осъзнават или ценят. Момент, с който трябва да се гордеем и никога да не забравяме. 

До преди 22 септември 1908 г, България, макар и много по-голяма и силна след Съединението през 1885 г, все още е васална или подчинена на Османската империя. Или с други думи статутът на България до този момент е формално зависимо княжество към Турция, а не самостоятелно царство. 

България не е имала право на самостоятелни посолства. Чуждите представители имали статут на агенти, както и нейните. България не е имала право да изгонва чужденец, да сключва договори, да взема парични заеми и конвенции без посредничеството на Турция. Тази зависимост означавала и 2 950 000 лева ежегоден данък към турската империя. 

В същото време, в международен план България все повече е третирана като суверенна държава, заради невероятният си икономически ръст и обществен прогрес за толкова кратко време, познат още като българското “чудо”. 

По това време, например, напредъка на България не слиза от страниците на европейската преса до степен, че един потомствен британски дипломат – Ч. Елиът – укорява “Таймс”, че пише повече за България, отколкото за такива “благородни” страни като Холандия и Дания. А американският президент Теодор Рузвелт произнася знаменитата фраза, пак по това време, че по темпове на развитие и приобщаване към прогреса българите могат да бъдат сравнявани само с японците. 

Въпреки това, системата на васалитет към Турция продължавала да бъде юридическа реалност, която винаги би могла да бъде използвана не само като третокласно третиране на българската държава, но и за намеса е нейните вътрешни работи. 

Всичко това означава, че България не е можела да води напълно самостоятелна политика. 

Българската дипломация прекрасно се възползвала от международната ситуация през 1908 г. Първо избухнала Младотурската революция в империята, която допълнително разклаща Турция. Отделно от това България получава неочаквана подкрепа от Австро-Унгария в лицето на Франц Йосиф да обяви независимост, тъй като Австро-Унгария планирала да анексира Босна и Херцеговина по това време.

Така, прочетената на 22.09.1908 г в строената от цар Иван Асен 2 църква “Св. Четиридесет мъченици” декларация за българската независимост завършва градивният цикъл от възстановяване на българската държавност. 

За да подсигури този ключов акт и да покаже готовността си да защитава територията си, българската армия е била напълно мобилизирана и готова да бъде използвана, ако се наложи. Това е бил ясен сигнал към европейските елити, че България ще отстоява правото си на независимост на всяка цена.

България става водещата балканска държава по развитие, което по-късно ще й помогне да спечели първата Балканска война като българската армия общо взето почти сама печели войната срещу Турция и почти стига до Цариград или по-точно на 40 км от него. В този невероятен исторически акт, аз виждам не само ключовото събитие, но и духовен преобраз.Независимостта от всяка форма на контрол и страх дава началото на прогрес и развитие.

Днес България, повече от всякога, се нуждае от нова независимост.

Независимост от местната крадлива мафия, независимост от руските и турски имперски амбиции, от продажните политици, от дълбоката корупция, от непокаялите се пастори ченгета, от духовният мрак и езичество.

За да стане това обаче е нужно: