Живот основан на принципи

Принципността или принципите са основополагащи истини в живота ни, които служат за основа, на която формираме поведението си, начина на мислене и това, в което вярваме.
Принципите се формират от най-ранна възраст и зависят от семейната среда, атмосферата и културата в която живеем, и страната, в която сме израстнали.
Принципите по дефиниция са истини и ценности, които са надживяли конюнктурата на времето, в което живеем и носят в себе си духовна стойност.

Списъкът може да е много по-дълъг, но изброените по-горе принципи са основни.

Тези принципи са надживели времето и служат като ориентир за цялото човечество, доколко сме се отдалечили от своята Божествена същност или сме се принизили до най-низките места в нас.

Всъщност принципите, на които основаваме живота си разкриват най-ясно какви сме.

Да си принципен означава да не правиш компромис с ценностите и убежденията, в които вярваш, без значение пред какво си изправен. Трудните ситуации и кризите са най-верният тест, доколко един човек е принципен. Но точно тези ситуации и кризи предоставят пред нас уникални възможности да се превърнем в стойностни хора, които другите биха искали да следват и уважават.

Съвременното общество и култура пренебрегва и презира този начин на мислене. Вместо това налага така нареченият “celebrity life style” ( или живот на знаменитостите), който въпреки, че е нереален и изкуствен, насърчава така наречената философия на “относителността”. Или с други думи, всичко е относително.

Ценностите и принципите са отживелица, важно е как и какво усещаш; важен е успеха и какво хората мислят за теб; освободи се от стереотипите, понеже злото и доброто са относителни понятия. Или с други думи, как изглеждаш, колко си известен, колко лайка имаш във ФБ, колко хора те следват в социалните мрежи, колко хора ти се кефят е най-важното, въпреки че повечето от тях идея си нямат за истинският ти живот и през какво минаваш. Но това няма значение. Важно е как изглеждаш в очите на другите.

Никой не се интересува кой всъщност си ти, какъв е характера ти, какви принципи отстояваш и отстояваш ли ги изобщо. Важно е да има “енергия” както казва гурото на съвременната теория за персоналността – Тони Робинс.

Ако няма енергия, ако няма силна емоция, ако няма пушване, ако няма power, значи не струва. Така върху младите хора се слага силен натиск преди всичко да успеят като по този начин се лансира заблудата, че само така ще станат истински личности. Само че никой не им обяснява какво точно означава това – да си личност.

Всъщност преведено на разбираем език, това означава следното: Напомпай здраво егото си, живей живота както го разбираш и искаш; никой не може и няма право да ти се меси и да ти казва какво да правиш; бъди независим, бъди себе си; не позволявай някой да ти казва, че не си прав; ти имаш преди всичко права, задълженията и отговорностите са отживелица; избери живота, който ти допада, не който другите ти налагат; освободи се от всякаква негативна енергия, вина и стереотипи; бъди себе си, освободи положителната енергия.

Яко, а?! ? Така, съзнателно или не, ние проектираме върху следващото поколение нашите неудовлетворения, разочарования, болни амбиции и сбъркани представи за успеха, за да превърнем в заложник това поколение на нашите страхове и дисфункции. Всичко това разбира се, се прокарва под добре замазаната фраза “да ги направим личности”. Но никой обаче не учи това поколение, че за да си личност, трябва да знаеш как да поемаш отговорност на първо място.

Как да казваш “съжалявам” или “прости ми”, понеже способността да признаеш грешката си е атрибут единствено на истинки силните личности. Уви, да научиш някого да поема отговорност за дадена ситуация, вече е мръсно нещо, понеже виждаш ли имало хора, които злоупотребявали с нея и по този начин налагали ненужна вина. Все едно да изхвърлим бебето с мръсната вода.

За да си истинска личност трябва да имаш характер и почтенност преди всичко.

Ако си взел пари назаем, да ги върнеш в срок. И докато не ги върнеш, да не си купуваш нищо ново, без значение колко много ти се иска. За да личност трябва да си честен и открит, за да могат хората да ти се доверят. Да не нагаждаш истината според твоите временнии разочарования, а ти да се съобразиш с нея без значение колко те боли. Да държиш на думата си, а не да се измяташ според временният момент.
Да се заобградиш с хора, които те познават и които ще искаш да чуеш какво мислят, ще търсиш съвета им и ще си открит пред тях. Личностите не се страхуват да бъдат открити пред близки хора.

Истинската личност е основала живота си на принципи, а не само на харизма.

Бог винаги е работил с личности през вековете. Той е използвал такива, за за да установи Своите цели и намерения – принципи – на земята. Използва личността Мойсей, за да даде 10-те заповеди, които и до ден днешен са непроменим стандарт, въпреки че Мойсей отдавна го няма.

Аз съм силно загрижен за организации, които са основани основно върху харизмата или силните страни на дадена личност, но не върху принципи. Какво ще стане след като тази личност си тръгне или промени принципите си?! Случвало се е. Тогава всичко се сгромолясва.

Това важи и за всяко семейство или даден човешки живот. В крайна сметка остава един важен въпрос. Искаме ли да сме, хора познати със своята принципност, които оставят следа в поколенията или талантливи личности запомнени със своята безпринципност?!