Надеждата не се предава

Надеждата е очакване за нещо добро и хубаво да се случи.

Копнеж за едно по-добро бъдеще и по-добро начало. Нова страница и нова възможност.

Надеждата не се предава

Като утринната зора тя нахлува в уморените ни души и сърца, измива отчаянието и страха от тях, и рисува нова картина на възможност.

Нашепва ни тихо когато всичко около нас се разпада, “ти можеш”, “ще успееш”, “не се отказвай”.

Без надежда човек се изгубва. Забравя кой е и за какво е на тази земя. Превръща се в бледа сянка и става зависим на случващото се около него. Става роб на разочарованията, безнадеждността и страховете си.Приема облика на мрачен, тъжен и мнителен човек и не вярва на никого. Но най-вече на себе си.Безнадеждният човек е сам. Тъмнината е нахлула в сърцето му и е отровила мечтите му. Той става пленник на себе си.

Но въпреки временната загуба на надеждата човек не е обречен.

Надеждата не си отива никога завинаги

Можеш да я изгориш, но тя пак ще възкръсне, понеже не е от този свят. Тя не е материална. Не можеш да я убиеш завинаги.

Ако й отвориш врата тя пак ще се върне. Ще влезе в сърцето ти и ще ти се усмихне. Ще озари и проветри заключените пространства в теб с нови и хубави мисли. Усмивката ще се върне в сърцето ти и на лицето ти с нова сила, и ще усетиш че живееш отново.

Цар Давид разкрива това състояния със следните думи: “…вечер пренощува плач, а сутринта е радост.” Псалми 30:5 VBG

Изгубената надежда отваря врата за тъга и плач. Но ако я поканиш отново тя идва с нова радост. Не можеш пречупиш човек, който се е научил да живее в надежда. В сърцето му има различна сила. Той вижда отвъд, надалеко. Дори да е паднал, той пак става, понеже с

Надеждата е подарък от Бог. Тя идва от Него и е свързана с Него

Ние се надяваме, че този свят ще намери своята развръзка един ден. Че ще се върне князът на мира, Исус Христос, и ще избави хората от злото, ще освободи този свят от зъл тиранин и ще ни направи свободни завинаги.

Надяваме се, че един ден всяка скръб ще бъде забравена. Всяка сълза ще бъде избърсана. Болка няма да има вече и всеки човек намерил път до Бог през Исус ще живее вечно.

Но това е надежда, а не реалност все още.

Тази надежда е за този свят

Ние не можем без нея. Тя е връзката ни с Небето. Тя е невидима, но вкоренена в сърцата ни. Надеждата е силна когато чака. Спре ли да очаква, тя не е надежда вече.

Апостол Павел пише:

“Защото с тази надежда ние се спасихме; но надеждата, която се вижда, не е вече надежда; защото кой се надява за това, което вижда? Но ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.” Римляни 8:24-25 VBG

Днес не е момент да захвърляш надеждата си. Хвани се още по-здраво за нея. Надеждата е за това, за да ни даде увереност, че това което искаме може да се бави, но накрая ще дойде.

Дръж надеждата. Тя е твоята връзка с Отец.